– В армията бях снайперист – каза тихо той.
Роби погледна тялото на Садърн и каза:
– Явно много добър.
86.
– Лекарите са сигурни, че ще се възстановиш напълно – каза Джеймисън.
Двамата с Декър се взираха в Джо Кели, който лежеше в болничното легло. Бе претърпял сложни операции заради фрактури на ръката, крака и бедрото. От тялото му бяха извадени и няколко шрапнела от гранатата.
Той ги изгледа с тревожно изражение.
– Аз още… още не мога да повярвам за Лиз.
– Шейн ѝ спести доживотната присъда – отвърна Джеймисън.
Декър не откъсваше поглед от Кели.
– Какво ще правиш сега?
– Как какво? Щом ме изпишат, ще продължа работата си в управлението.
– Може да се появят и други възможности – каза някой.
Декър и Джеймисън се обърнаха и видяха Шейн да влиза в стаята.
Той пристъпи напред и застана до леглото.
Кели го погледна с навлажнени очи.
– Надявах се да се отбиеш.
Шейн постави ръка на рамото му.
– Премина през ужасно изпитание, но оцеля, Джо.
– Ти също, Шейн.
– Ще се справим заедно.
– Така и не ни каза какво правеше във фермата на Лиз онази вечер – подхвърли Декър.
– Бях излязъл с колата. Видях случайно Каролайн и реших да я последвам. Не се бяхме виждали от доста време. Исках да я попитам как е. А после тя отиде у Лиз и… настъпи същински ад. Добре че носех пушката. Ти извика: "Недей!". Аз реших да стрелям… – Шейн поклати тъжно глава. – Бях снайперист по време на много мисии в чужбина. Никога не съм очаквал да използвам уменията си тук. Познавах Лиз, дори я харесвах.
– Какво имаш предвид под "други възможности"? – попита Джеймисън.
– Вече съм богат – усмихна се едва забележимо Шейн. – Имам нужда от човек, който да ми помага в бизнеса. Не мога да се справя сам с всичко.
– За бога, Шейн, аз не съм бизнесмен – отвърна Кели.
– Всеки може да се научи да бъде бизнесмен. Я виж мен! – каза той и продължи с по-сериозен тон: – Работата е там, Джо, че мога да ти имам доверие. А това за мен е най-важното.
Кели поклати глава.
– Цели десет години не сме играли заедно, дори не съм ти подавал пас…
– Затова е време отново да заиграем в един отбор – отвърна Шейн. – Моментът ми се струва подходящ.
– Ще поемеш бизнеса, а? – попита Джеймисън.
– Градът има нужда от него. Аз имам нужда от него.
– Ами ресторантът? – поинтересува се Кели. – Какво ще стане с "Мади"?
– Имам няколко идеи – обади се друг глас.
В стаята влезе Каролайн. Умореното ѝ лице и неуверената ѝ походка показваха, че не се е възстановила напълно от преживяното.
Тя отиде при Шейн и каза:
– Ти ми спаси живота.
Гласът му потрепери, когато отвърна:
– Не можех да позволя на онази жена да те застреля.
Каролайн го целуна по бузата и докосна ръката на Кели.
– Как си, Джо?
– Вече съм по-добре – усмихна се той, но очите му останаха тъжни.
Тя като че ли прочете мислите му.
– Да знаеш, че съм същата Каролайн, която познаваш. Е, може би не съвсем същата. Имам чувството, че за последните няколко дни остарях повече, отколкото за последните няколко години.
– Аз също – каза Шейн.
Кели кимна в знак на съгласие.
– Спомена, че имаш някакви идеи.
Тя седна на ръба на леглото и хвана Шейн и Кели за ръце.
– Това е нашият дом. Баща ми искаше да живее във Франция, но не и аз. Израснахме тук. Станахме свидетели на много промени… – Каролайн помълча и продължи: – Много хора загинаха. Стюарт, баща ми, Уолт, Лиз и останалите.
– Във военната база и край сондажите на Американската енергийна компания става нещо голямо, но Декър не може да ни каже какво – обади се Кели.
– Имам предвид, че градът се нуждае от нас точно в този момент – продължи Каролайн. – Шейн вече притежава почти целия Лондон. Бъдещето на града обаче зависи от инвестициите, които ще направим, и решенията, които ще вземем сега. Петролната криза, изглежда, е останала зад гърба ни, но светът няма да живее винаги от петрол. Трябва да постъпим умно. Правилно. Защото нямаме право на грешка.
– Дойдох тук, за да видя как е Джо и да се опитам да го убедя да ми помогне в бизнеса. Предположих, че ти ще заминеш, иначе щях да говоря и с теб.
– Никъде не заминавам, оставам тук. Поради куп причини – въздъхна тя. – Мисля си, че можем да работим заедно, за да се справим със ситуацията. Аз залагам на този град. Той ще се превърне от място, където се добива петрол, в място, където хората ще искат да живеят. Надявам се и вие да сте на това мнение.