– А сестра ти? – поинтересува се Джеймисън.
– Почина преди четири години.
– Много съжалявам. Била е съвсем млада.
– Да. Имаше труден живот.
– Какво друго можеш да ни разкажеш за Братята? – попита Декър след кратко мълчание.
– Те са заклети пацифисти. Заради това част от хутеритите, най-голямата група анабаптисти в страната, са били преследвани по време на Втората световна война.
Декър кимна.
– Добре, открихме къде е живяла и какво е работила Креймър. Но какво знаем за работата ѝ като ескорт? Каза, че не си сигурен дали наистина се е занимавала с това, макар че си познал снимката ѝ в онзи сайт. Убеден ли си, че е тя?
– Да.
– Как така?
– Свързах се с нея чрез сайта. Уговорихме си среща. В евтин пансион на другия край на града. Отидох там преди нея. Когато се появи, ѝ показах значката си.
– Не я ли арестува? – попита Джеймисън.
– Не.
– Защо? – учуди се Декър. – Ти си полицай. Тя е нарушила закона. Всичко е ясно.
– Опитвах се да ѝ помогна. Положението ѝ нямаше да се оправи, ако влезеше в затвора. Креймър имаше нужда някой да я подкрепи, да ѝ покаже пътя. Изглежда, се провалих…
– Когато се срещнахте, тя призна ли, че предлага секс срещу пари? – попита Декър. – Вчера спомена, че не си бил сигурен с какво точно се е занимавала.
– Не, не каза, че е проститутка или ескорт, а че се чувствала самотна. Уреждала си срещи с мъже през сайта, но никога не вземала пари от тях. А и невинаги правели секс. Понякога само разговаряли.
– Да, бе! – възкликна скептично Декър.
– Освен това не беше облечена като повечето проститутки, които съм срещал. Дрехите ѝ бяха съвсем обикновени.
Сервитьорката им донесе закуската и те започнаха да се хранят бързо, тъй като ги очакваше много работа.
Преди да излязат, Декър попита:
– Проверил си отпечатъците ѝ в ИАСИО, нали? За да видиш дали има досие.
Той имаше предвид Интегрираната автоматизирана система за идентификация на отпечатъци на ФБР.
– Да. Как разбра?
– Това е единствената причина да сме тук. Пуснал си я в базата данни и в кабинета на някоя важна клечка в Бюрото се е получило предупреждение. После си получил нареждане от федералните да изпратиш докладите във Вашингтон. Именно така са разбрали за случилото се.
– Значи ФБР наистина се интересува от нея? – попита Кели.
– Интересува се от всички – отвърна Декър.
– Но аз не открих абсолютно нищо. Явно и при вас няма криминално досие на Айрин Креймър.
– Възможно е да има, но под друго име – предположи Декър.
– Но ако на тези отпечатъци съответства досие под друго име, федералните трябваше да ни уведомят – каза раздразнено Кели. – Сигурни ли сте, че не криете нищо от мен?
– Честна скаутска!
– Хич не ми приличаш на скаут.
– Никога не съм бил. Време е да тръгваме. Очаква ни натоварен ден. Някой е отговорен за смъртта на Айрин Креймър. Трябва да го открием – отсече Декър и тръгна към изхода.
Кели го изгледа замислено и се обърна към Джеймисън:
– Що за човек е партньорът ти?
Тя се усмихна и каза:
– Скоро ще разбереш.
8.
Докато тримата вървяха към взетия под наем джип, запръска леко. Кели седна отпред до Джеймисън, а Декър зае по-голямата част от задната седалка.
– Креймър не е имала роднини в района, така ли? – попита Джеймисън.
– Не успях да открия никого.
– Как тогава се е озовала тук?
– Пристигнала е преди малко повече от година. Не успях да намеря никаква информация за нея, освен че е завършила колежа "Амхърст". Но дори това научих от Братята. Сякаш не е имала минало. От време на време попадаме на хора, които се опитват да избягат от нещо. Но за пръв път не успях да открия абсолютно нищо.
– Странно – отбеляза Джеймисън.
– Може би не е чак толкова странно, щом сте замесени и вие – изгледа я Кели. – Предполагам, че именно заради това сте тук.
– Програмата за защита на свидетелите ли имаш предвид?
– Честно казано, не се сещам за друго. Как иначе да си обясня факта, че не мога да открия каквато и да е информация за нея?
– Но в такъв случай разследването щеше да се води от Маршалската служба, а не от Бюрото – намеси се Декър. – Значи не става въпрос за Програмата за свидетелите. Трябва да продължим да ровим.
– Какво може да е тогава? – присви очи Кели.
– Кажи ни какво знаеш за Креймър.
– Беше красива. Много красива. Висока, грациозна. Почти като модел. И интелигентна. В никакъв случай не беше получила учителското място заради външния си вид. Освен това "Амхърст" е много престижен колеж.