– Никога не съм искал да се включа в бизнеса на баща ми – отвърна Шейн. – Само че сега това е моят бизнес. Разбирам от фракинг, но ти, Каролайн, разбираш от всичко останало. Затова ми се струва, че е добра идея да обединим усилията си. – Той погледна Кели и попита: – Е, ще участваш ли?
Кели стисна ръката на Каролайн.
– Като се замисля, едва ли ще издържа изпита по физическа подготовка за полицаи, а вие двамата сте най-добрите ми приятели… Лесно ми е да взема решение.
Каролайн прегърна първо Кели, после Шейн.
– Желаем ви успех – каза Джеймисън, а Декър просто кимна.
– Надявам се никога да не прибягвам до услугите на ФБР, но ако това все пак се случи, дано да пратят вас.
– Съгласен съм с теб – каза Шейн.
На тръгване Декър спря на вратата и видя тримата приятели от детството да обсъждат как ще променят към по-добро своя малък свят. Или поне онази част от него, която беше свързана с Лондон, Северна Дакота.
Синия бе изпратил служебен самолет да върне Декър, Джеймисън, Роби и Рийл във Вашингтон. След като машината се издигна над пистата на военновъздушната база в Лондон, Роби погледна Декър, който седеше на мястото си, без да помръдне, потънал в мисли.
– Добре се справи, Декър – каза той. – Спаси живота на много хора.
– Всички се справихме добре – обади се Джеймисън. – Нямаше да оцелеем, ако не бяхте вие.
Декър продължи да се взира в седалката пред себе си.
– Брад Даниълс се възстанови и вече е настанен в болница за ветерани – продължи Роби. – Доколкото чух, обича да разказва истории от младостта си.
Когато пилотът изравни самолета, Роби взе две бири, седна до Декър и му подаде едната. Рийл и Джеймисън станаха от местата си, взеха си кафета и се преместиха на масичката отзад.
Роби отпи от бирата си и погледна през прозореца.
– Вече идентифицирахме хората, за които е работел Пърси. Действахме тайно, за да си гарантираме, че поне част от тях ще получат възмездие. И това ще стане скоро.
– Добре – отвърна разсеяно Декър.
– Това ще стане съвсем скоро. И ние с Джес ще бъдем острието на копието. Сами го пожелахме.
Декър впери поглед в него.
– Това определено ме кара да се чувствам по-добре – каза той.
– Знаеш ли, всеки път, когато приключа някоя мисия, излизам на нощна разходка по Мемориъл Бридж във Вашингтон.
– Защо го правиш? – попита внезапно заинтригуван Декър.
– Не знам. Защо хората правят подобни неща?
– За да останат насаме с мислите си.
– Може би. Малко тишина и спокойствие, преди…
– … преди да се върнат към обичайната си работа?
– Да.
Декър преполови бирата си.
– Тя май е единственото, което имаме.
– Работата ли имаш предвид?
– Какво друго? – отвърна Декър.
– Ти се справяш отлично с твоята.
– Ти също.
– Преди време и аз смятах, че работата ми е достатъчна.
– Вече не си ли на това мнение? – попита Декър.
– Сега… може би не. – Роби замълча и се загледа в бирата си. – Прочетох досието ти.
– А аз не съм имал възможността да прочета твоето.
– Никога не съм се женил, Декър, не съм имал деца. Не мога да си представя какво си преживял. Но съжалявам за случилото се.
Декър не отговори, а просто зарея поглед в мрака зад прозореца.
– Скоро ще влязат в бункера – продължи Роби. – И ще разчистят онези гадости в него.
– Радвам се да го чуя.
– Добре е всички да поразчистваме от време на време.
Думите му накараха Декър да го погледне.
– Досега не бях забелязал у теб склонност към философията.
– Така ли го наричаш?
– Не знам. Сега ми хрумна.
– Личи си.
– Твърде много хора се чувстват длъжни да ми дават съвети – отвърна Декър с горчивина.
Роби кимна.
– Бил съм в подобна позиция, докато не осъзнах, че никога не съм следвал чужди съвети. А после изведнъж проумях, че съм стигнал до… До място, на което не искам да бъда.
– И сега не си там?
– Ни най-малко. Но само като си помисля къде можех да се озова, ако не бях обмислил и други възможности. – Настъпи кратко мълчание, преди Роби да се надигне от мястото си и да каже: – Оставям те насаме с мислите ти.
Той тръгна към предната част на салона, а Декър извика след него:
– До Мемориъл Бридж ли ще отидеш, след като кацнем?
– Както винаги – обърна се Роби. – Всеки има нужда от… свое място, нали?
87.
Близо три часа по-късно четиримата кацнаха във Вашингтон. След като слязоха от самолета, те се сбогуваха.