– Извратените убийства са точно по нашата част – промърмори Декър.
9.
Кели упътваше Джеймисън, която накрая паркира пред занемарена четириетажна тухлена сграда. В квартала не се виждаха нито строителни кранове, нито бригади от работници. Поне засега.
Тримата слязоха от колата и полицаят ги поведе бързо към входа, тъй като вятърът се усили и заваля дъжд.
Апартаментът и приемната на домакинката бяха разположени един до друг на партера, точно до входа. Жилището ѝ беше боядисано в отдавна избеляло зелено, а мебелите изглеждаха стари и захабени, вероятно на половин век. Но телевизорът на една от стените беше шейсет-инчов "Самсунг" 4К. Не се виждаше антена.
Домакинката се казваше Айда Симс. Беше прехвърлила седемдесет и оредялата ѝ сива коса беше прибрана в стегнат кок. Жената беше почти квадратна. Декър забеляза треперенето в гласа ѝ и смачканата кърпичка в едната ѝ ръка. Беше с огромна виненочервена тениска, протрит панталон от рипсено кадифе и светлозелени чехли "Крокс".
Декър и останалите седнаха в малкия хол, след като отказаха предложеното от Симс кафе.
Тя се отпусна тежко във фотьойла си и ги изгледа един по един.
– Айрин е мъртва. Не мога… не мога да повярвам. – Погледът, който впери в Декър, бе изпълнен с ужас. – И са повикали ФБР да разследва смъртта ѝ? Имам чувството, че съм попаднала в някой филм.
– Това е напълно разбираемо – отвърна любезно Джеймисън. – Ние искаме да ви зададем само няколко въпроса.
– Ще ви кажа каквото мога, ако това ще ви помогне да заловите убиеца – заяви ентусиазирано жената и се издуха шумно в кърпичката.
– Кога се нанесе тук Айрин Креймър? – попита Декър.
– Преди около месец.
– Имате ли представа къде е живяла преди това?
– Май в онзи жилищен комплекс… "Досън Тауърс". Намира се на километър и половина, два от тук. Кварталът е доста по-хубав. Дори луксозен.
– "Досън" ли? – изненада се Декър. – Като Каролайн Досън?
– Да, тя също има апартамент там, доколкото знам. Баща ѝ Хю е собственик на комплекса и на почти три четвърти от сградите и фирмите в града. Този блок е един от малкото, които не са негови. Вероятно е преценил, че няма да е достатъчно доходен – добави шеговито Симс.
– Значи той е местният магнат? – обади се Джеймисън.
– Не, Стюарт Макклелън е още по-богат.
– Как така? – учуди се Декър.
– Той разработва повечето сондажи за добив на шистов нефт и газ в района – поясни Кели.
– Двамата разбират ли се? – попита Джеймисън.
– Имат общ бизнес – отвърна той, – но нищо повече. Не бих ги нарекъл добри приятели.
– Те са мъже, богати при това – обясни пренебрежително Симс. – А това означава, че животът им минава в мерене на възможностите. Всеки се опитва да покаже на другия, че е по-важната клечка. – Тя поклати глава и добави: – Момчетата никога не порастват, без значение колко пари имат.
– Познавахте ли добре Айрин? – попита Джеймисън.
– Колкото познавам и останалите наематели в сградата. Тя работеше като учителка при Братята.
– И ние чухме същото. Какво можете да ни кажете за нея?
– Беше тиха. Затворена. Имам предвид, че беше млада и привлекателна, но никога не е водила никого в апартамента… поне аз не знам.
– Защо се е преместила тук от "Досън Тауърс"? По-евтино ли е?
– О, да, много по-евтино. В "Тауърс" е по-хубаво, както казах. Но стаите ни са приятни, предлагаме почистване и кабелна телевизия.
– Виждали ли сте я да излиза вечер?
– Не, аз ставам рано и си лягам рано. Ако е ходела някъде след девет, няма как да съм я виждала.
– Споделяла ли е нещо лично? – продължи с въпросите Джеймисън. – Как е открила това място?
Симс се облегна назад и се замисли.
– Не, нищо не е споделяла. Не знам защо, но имам чувството, че беше от Западното крайбрежие. Но това е само догадка.
Декър погледна през прозореца. Дъждът се беше усилил.
– Айрин Креймър разказвала ли е някога защо изобщо е дошла в Лондон? – попита той. – Да не би да са ѝ предложили работа в града?
– Не е споменавала. Но, както казах, тя работеше при Братята като учителка. Може затова да е дошла тук.
– Или да е дошла при някого? Да е последвала приятеля си? – добави Джеймисън.
– Нямам представа.
– Кога я видяхте за последен път? – попита Кели.
Симс се замисли отново.
– Мисля, че преди седмица.
Декър погледна Кели.
– Щом тялото е било открито преди два дни, това стеснява периода, в който е настъпила смъртта, от десет на пет дни.