– Заповядайте!
С тези думи той ги заряза пред стаята и тръгна бързо по стълбите като плъх, който напуска кораба.
Декър не беше сигурен, че когато слязат долу, ще заварят Ърни на рецепцията.
11.
– Отвратително! – възкликна Джеймисън. – Никой ли не си прави труда да чисти тук?
Мокетът беше прокъсан и на петна. Тясното легло не беше оправено. Застоялият въздух миришеше ужасно. Боята по стените се лющеше. Малкото мебели в стаята изглеждаха доста стари и определено трябваше да се постегнат. Самотната гола крушка на тавана приличаше на морски жълъд, залепнал за корпуса на кораб.
Джеймисън сведе поглед към пода, където видя отворена кутийка от презервативи.
– Щом изляза от тук, веднага отивам да ми бият инжекция против тетанус.
Декър обикаляше из стаята и я оглеждаше внимателно. Наблюденията му постъпваха в непогрешимата му памет, където се записваха и съхраняваха като в облачно приложение.
– Ще трябва да проверим за отпечатъци и да се опитаме да елиминираме излишните.
– От думите на Ърни излиза, че Креймър и онзи мъж са правили секс във въпросната вечер – каза Кели.
– Така е – съгласи се Джеймисън. – Може онзи тип да е изглеждал толкова доволен, защото Креймър не му е взела пари.
– Ърни каза, че тя също е изглеждала щастлива. Чудя се защо.
– Трябва да проследим маршрута ѝ през деня, минута по минута. Според Симс е възнамерявала да замине някъде – каза Декър и погледна Кели. – Сега е началото на септември, предполагам, че учебната година е започнала току-що. Освен ако Братята не следват друг учебен график.
– Не, и те са по стандартната програма.
– Креймър ли е единственият преподавател в тяхното училище?
– Да, с изключение на една жена, която живее там и е член на Колонията. Креймър преподаваше задължителните предмети – английски, обществени науки, математика…
– Какво са възнамерявали да правят, докато тя отсъства? – попита Джеймисън.
– Вероятно са планирали другата учителка да поеме часовете ѝ. Но децата на Братята ходят на училище само докато навършат петнайсет години. Седмица повече или по-малко не би трябвало да има особено значение за тях.
– Да поприказваме тогава с Братята – предложи Декър.
– Ще трябва да си уговорим среща – отвърна Кели.
– Толкова ли са заети? – намръщи се Декър.
– Просто ще проявим любезност.
– Добре. Звънни им и ги предупреди, че идваме.
– Може да не им хареса, че се натрапваме – каза предпазливо полицаят.
– Смятам, че бързото откриване на убиеца има приоритет пред накърнените чувства на когото и да било. – Декър изгледа строго местното ченге. – Това е разследване на убийство, Кели. Няма как нещо друго да бъде по-важно от него, не и за мен. Ако имаш проблем с това, ще ни бъде много трудно да работим заедно.
Кели хвърли поглед към Джеймисън, след което се обърна към Декър.
– Не, нямам проблем.
– Радвам се да го чуя. Да вървим.
– Какво е това, по дяволите? – попита Джеймисън.
Тримата пътуваха на изток с джипа. Тъкмо бяха изкачили нисък хълм насред равнината, когато видяха нещо като египетска пирамида с пресечен връх и огромна топка за голф отгоре. Пирамидата беше висока поне петдесет метра и май беше иззидана от камък. Всички останали постройки изглеждаха малки, дори миниатюрни в сравнение с нея. Периметърът беше опасан с двойна ограда от бодлива тел.
– Пълното му наименование е Отбранителен комплекс "Дъглас С. Джордж", но повечето хора го знаят като военновъздушна станция "Лондон" – обясни Кели, който се возеше до Джеймисън.
– Военновъздушна станция ли? – учуди се тя. – Не виждам нито самолети, нито писти.
– Това не е база, а станция на военновъздушните сили. Макар че има и самолетна писта, и хеликоптерна площадка. А в онази сфера на върха е скрит някакъв супер радар. Той е част от системата за ранно предупреждение, в случай че някой изстреля ядрени ракети по Северна Америка.
– Но защо са построили подобно съоръжение точно тук? – попита Джеймисън.
– Предполагам, че някой политик от Северна Дакота е лобирал успешно. А и постройката е толкова грозна, че едва ли друг щат би я искал. Във всеки случай, тя е тук още от петдесетте години, много преди да се родя. – Кели посочи разклона пред тях и каза: – Завий надясно, Алекс.
Пътят, по който продължиха, минаваше точно покрай станцията на военновъздушните сили.
– Малко остана – каза Кели. – Ей там ще завием наляво и готово.