Помещението, в което влязоха, беше безупречно чиста трапезария с по две продълговати маси покрай всяка стена и още една в средата. Кухненските уреди бяха професионални. Видяха жена, облечена като Сюзан Еймс, да отваря кашони с хранителни продукти и да ги подрежда в шкафовете над главата си.
– Извини ни, Марта – каза Гънтър. – Трябва да поговорим с тези хора за нещо важно.
Марта погледна с подозрение Декър и Джеймисън и побърза да напусне трапезарията.
Всички седнаха на масата в средата. Гънтър събра длани пред себе си и се обърна към Кели:
– Е, защо сте тук?
– Заради Айрин Креймър.
– Заради Айрин ли? Какво за нея? – учуди се Гънтър.
– Разбрахме, че е имала намерение да пътува – прекъсна ги Декър.
– Точно така – отвърна Еймс. – Учебната година започна съвсем скоро, но не виждахме причина да не я пуснем. Тя съгласува всичко с Дорис, учителката от Колонията. Трябва да отсъства само седмица, най-много десетина дни. Скоро ще се върне.
– Кога ви каза, че ще замине? – попита Джеймисън.
– Защо задавате всички тези въпроси за Айрин? – обади се Гънтър.
Кели погледна Декър, който кимна.
– Открили са я мъртва – отговори полицаят.
– Мъртва!? – възкликна ужасено Гънтър. – Къде? Как?
– Къде ли? Насред дивата пустош. Открита е от ловец. Как? Била е убита.
– Това не ме изненадва.
Всички се обърнаха и видяха Сюзан Еймс, застанала на прага.
– Сюзан? – възкликна Еймс. – Какво, за бога, означава, че не си изненадана?
– Имате предвид Минди, нали? Беше въпрос на време…
12.
– Е, признавам, че не го очаквах – заяви Кели.
Тримата бяха излезли навън под палещите слънчеви лъчи. Ченгето пушеше, Декър оглеждаше сградата, която бяха напуснали преди броени минути, а Джеймисън стоеше на известно разстояние от тях, за да избегне цигарения дим.
Гънтър и Еймс бяха толкова шокирани от думите на Сюзан, че помолиха посетителите да ги оставят за малко насаме, за да обсъдят нещата помежду си.
– Знаела е с какво се занимава Креймър – каза Декър. – Което повдига въпроса защо ѝ е позволила да продължи да преподава на децата. Има и още нещо.
– Какво? – попита Кели и хвърли фаса си върху чакъла.
– Ако Сюзан Еймс е била наясно, кой друг е знаел?
– Наистина ли смяташ, че някой от Братята е убил Креймър?
– Тук явно идват и хора от града. Самата тя е преподавала в училището, а е била външен човек. В Колонията работят ли и други, които не са нейни членове?
Кели се извърна рязко към Декър.
– Да, Братята наемат подизпълнители, за да им помагат в производството и земеделието.
– Добре – отвърна Декър и погледна към трапезарията. – Ако продължат да ни размотават, ще изкъртя вратата с ритник, преди да сме получили слънчев удар.
– Може да не им хареса – предупреди го Кели.
– Какво ще направят? Нали са пацифисти?
Кели се усмихна и посочи вратата.
– Ето, няма да се наложи да се намесваш.
Декър се обърна и видя Гънтър да стои на прага и да им маха. Вътре Сюзан и съпругът ѝ седяха един до друг на централната маса. Той изглеждаше разстроен, а тя излъчваше смирение и покаяние.
– Жена ми иска да ви обясни какво е имала предвид преди малко – започна Еймс.
– Добре, Сюзан – каза Кели и се настани срещу тях, а Декър и Джеймисън останаха прави зад него. – Значи знаеш за Айрин?
– Да – отвърна тя, без да вдигне поглед. – И това… което казах преди малко, беше много жестоко. Изобщо не го мислех. Предполагам, че… просто бях разстроена. – Едва сега ги погледна с насълзени очи. – Страхувах се за нея. И се оказа, че най-големите ми страхове са се сбъднали.
– Как разбрахте, че тя има и друг живот? – попита Декър.
– Миналата пролет най-големият ни син гостува на сестра ми и семейството ѝ в Пенсилвания. Те не са част от нашата общност, но поддържаме връзка, ходим им на гости. Той пътуваше с автобус. Отидох до града, за да го взема от автогарата. Пристигна късно, сигурно минаваше полунощ. Чаках го в пикапа, когато я видях да върви по улицата в компанията на някакъв мъж…
– Айрин ли имаш предвид? – намеси се Кели.
– Огледах я няколко пъти, преди да я позная. Помогнаха ми по-скоро походката ѝ, начинът, по който извърта глава… Виждала съм я да прави същото в училището.
– В такъв случай сте много наблюдателна – отбеляза Декър.
Сюзан хвърли притеснен поглед към съпруга си, който беше навел глава и се взираше в масата.
– Аз… аз наистина забелязвам разни неща. Работата ми изисква да обръщам внимание на детайлите.
– Продължавай – подкани я Кели.