– Ще намерим друг учител – отсече Гънтър.
– Не се съмнявам – отвърна Декър. – Надявам се да не му се случи нищо.
– Това няма нищо общо с нас! Категорично! – възкликна възмутено Гънтър. – Тази жена е била проститутка. Кой знае с какви противни типове е общувала. Убеден съм, че някой от тях е отговорен за смъртта ѝ.
– Ще ми се да споделях вашата категоричност – отвърна Декър, след което погледна Сюзан. – Кога видяхте Креймър за последен път?
Тя се замисли и устните ѝ потрепнаха, сякаш броеше дните наум.
– Преди осем дни.
– Тук в училището ли? – попита Джеймисън.
Сюзан поклати глава.
– Бях в града. Нуждаехме се от разни провизии. Има един магазин, който често ползваме. Обикновено доставят продуктите тук, но двама души от персонала им бяха болни и се наложи аз да отида.
– Къде я видяхте? – продължи с въпросите Декър.
– Тъкмо излизаше от една сграда.
– Ти разговаря ли с нея? – обади се Кели.
– Попитах я кога заминава при майка си. Всъщност мислех, че вече е заминала. Отговори ми, че се е забавила малко, но ще пътува още на следващия ден и ще се върне на датата, която бе посочила първоначално.
– А спомена ли с какво ще пътува? – попита Декър.
– Тя имаше стара хонда. Знам, защото идваше с нея при нас. Но не ми каза с колата ли заминава.
– Как ви се видя Айрин? Притеснена? Щастлива? – намеси се Джеймисън.
Сюзан се замисли за момент.
– Примирена. Да, точно така, изглеждаше… примирена.
– Все едно съдбата ѝ вече е била предопределена, така ли? – попита Декър.
– Да, но тогава това не ми мина през ума, защото не предполагах, че ще загине… Сега, след като знам какво се е случило, бих отговорила с "да".
– Сякаш е предчувствала какво ще я сполети – каза Кели.
13.
– Познаваш ли човек, който се казва Стан Бейкър? – обърна се Декър към Кели, докато пътуваха обратно към града.
– Стан Бейкър? Името не ми говори нищо. Трябва ли да го познавам?
– Работи за една от нефтодобивните компании. Той е мой зет.
– Така ли? Значи си знаел, че е тук.
– Не, срещнахме се случайно. Едър е почти колкото мен. С рижа коса и брада, със сурови, груби черти.
– Такива са сигурно половината мъже в града – усмихна се Кели.
– Май си прав – отвърна разсеяно Декър.
– Не открихме писмо в апартамента на Креймър. Може да го е взела със себе си или да го е унищожила.
– Това показва, че е била разтревожена по някакъв повод – отбеляза Декър. – Тази примиреност, за която говореше Сюзан Еймс, може да се е дължала на писмото.
– Какво знаеш за Каролайн Досън? – попита внезапно Джеймисън и хвърли бегъл поглед към Декър.
– Защо? – учуди се Кели. – Да не сте се запознали с нея?
– Видяхме я за малко. По всичко изглежда, че тя излиза със зетя на Декър.
– Аха. Разбирам… Ами Каролайн е единственото дете на Хю Досън. Или по-точно, единственото живо дете.
– Какво означава това?
– Имаше по-голям брат, Хю-младши.
– Какво се случи с него?
– Самоуби се… Преди няколко години.
– Господи! Знаеш ли защо?
– Не се разбираше с баща си, често се караха и в един момент нещата излязоха извън контрол. Предполагам, че е изпаднал в депресия и… това е.
– Какво още можеш да ни разкажеш? – попита Декър.
– Ами… нищо. Не обичам да разпространявам клюки, освен това случилото се не е свързано по никакъв начин с разследването.
– А съпругата на Досън?
– Тя също почина преди няколко години. Нещастен случай.
– Каролайн спомена, че се е включила в бизнеса на баща си – каза Джеймисън.
Кели кимна.
– Хю я обучава с намерението след време тя да поеме нещата. Много е умна. Завърши колеж в друг щат, а после се върна тук и започна работа при баща си.
– След като се срещнахме, останах с впечатлението, че е голяма купонджийка – отбеляза Джеймисън.
– Работи много и е страшно амбициозна. Като тийнейджърка беше доста буйна, но вече добре разбира, че съдбата ѝ е поднесла златно яйце, затова няма да се издъни. Но Хю е на шейсет и в отлично здраве, доколкото знам. Едва ли ще се пенсионира скоро.
– Явно я познаваш добре – каза Декър.
Кели се замисли.
– Израснахме заедно, бяхме близки в гимназията. Но не мисля, че някой познава истински Каролайн. Тя създава впечатление на човек, който обича компаниите и забавленията, но всъщност е затворена и не допуска никой да види истинската ѝ същност. Това поне е моето мнение.
– А баща ѝ?
– Хю Досън е приятен и общителен мъж, който въпреки богатството си обича да се представя за обикновен човек. Може да те разсмее. Но изпречиш ли се на пътя му, ще те прегази. Никак не е разумно да си в обтегнати отношения с него, защото…