– А каква е историята с военния комплекс? – прекъсна го Декър. – Кой работи там?
– Някога имаше и военни, и подизпълнители. Но преди година военните прехвърлиха цялата дейност на една-единствена компания. Те разполагат с какво ли не – пожарна, писта за боулинг, дори бар. Всичко това е под командването на Марк Съмтър, полковник от военновъздушните сили.
– Сблъсквал ли си се с проблеми там?
– Нищо сериозно.
– А познаваш ли този Съмтър?
– Да, тук е от около година. Защо се интересуваш?
– Извършено е убийство, а наблизо има важно военно съоръжение. Заслужава си да се провери.
Декър погледна Джеймисън, която каза:
– Това може би обяснява защо Бюрото ни изпрати тук.
– Креймър се е появила преди около година. Също както и този полковник – добави Декър.
Кели кимна.
– Да, разбирам логиката ви.
– Можеш ли да ни уредиш среща със Съмтър?
– Добре, ще му звънна.
Декър и Джеймисън оставиха Кели и се върнаха в хотела. Тъкмо влизаха във фоайето, когато телефонът на Декър иззвъня. Той погледна дисплея и сякаш се сепна.
– Кой е? – учуди се Джеймисън, забелязала изражението му. – Богарт?
– Не, сестра ми Рене.
Когато Джеймисън видя, че Декър не отговаря на повикването, тя го подкани:
– Е? Нали искаше да говориш с нея? Ето ти възможност.
Декър отиде в един ъгъл и вдигна телефона до ухото си.
– Здрасти, Рене.
– Стан ми звънна, Еймъс.
– Да, предположих. Той ми каза за… вас двамата.
– Само се развеждаме, не сме неизлечимо болни. Недей да звучиш толкова нещастно. Отдавна не сме се чували. Така и не ми дойде на гости.
– Живееш много далече.
– Разстоянието е абсолютно същото и когато аз ти идвам на гости. Но не ти се обаждам, за да спорим.
– Защо тогава?
– Исках да знаеш, че макар със Стан да поемаме по различни пътища, и двамата се справяме добре. Децата започнаха да свикват. Приемат ситуацията.
– Трябваше да ми кажеш!
– Оставих ти две съобщения. Освен това какво щеше да направиш? Предположих, че рано или късно ще научиш. Даян знае, разбира се. Тя вече дойде да ме види.
– Стан каза, че сте се опитали да оправите нещата.
– Сигурно си мислиш, че не сме положили достатъчно усилия. Но не е така, Еймъс. Просто не се получи. Имам две деца у дома и едно в колежа, а Дани току-що завърши и се връща тук. Нямам време за безкрайни сеанси при терапевти, след като ми е ясно, че нищо няма да излезе.
– Справяш ли се финансово?
– Стан печели добре и ми помага. Освен това навреме заделихме пари за колежите на децата. Аз също имам хубава работа с висока заплата и много добро здравно осигуряване.
– Какво се случи? И двамата изглеждахте толкова щастливи.
– Ти пък как разбра? Не сме се виждали от погребението. Обадиш ли се повече от веднъж годишно, оставам с впечатлението, че си набрал номера погрешка. Когато ми вдигна, едва не получих сърдечен удар!
– Аз… аз… от известно време съм малко отнесен.
– Поканих те да живееш у нас след смъртта на Каси и Моли. Като ми отказа, предложих цялото ни семейство да се премести в Охайо, за да сме близо до теб.
– Не можех да ти го позволя, Рене. Това щеше да ви обърка живота.
– Бях готова да го направя, без да се замислям. Все пак ти си единственият ми брат.
– Справих се. Вече съм добре.
– Знам, че си открил убиеца, макар че никога не сме го обсъждали. Прочетох го във вестника – добави тя, видимо засегната.
– Да… ами… не е тема, която бих искал да обсъждам.
– Трябва да си усетил, че в известен смисъл всичко е приключило.
– Не е точно така, както си го представяш.
Тя помълча, след което попита:
– Как изглеждаше Стан?
– Стори ми се добре. Той… когато го видях… – Декър не намери сили да продължи.
– Всичко е наред, Еймъс. Знам, че се е появила някаква жена. Ние се развеждаме.
– И ти ли се срещаш с някого? – попита с облекчение той.
– Да, с четирите ми деца. Майчинството е занимание на пълен работен ден. Но като ми остане малко време, ще се погрижа за себе си и непременно ще си намеря компания. Но едва ли ще се реша на втори брак. Ами ти?
– Какво аз?
– Имаш ли приятелка?
– И аз съм прекалено зает. Виж, трябва да свършваме. Изскочи нещо.
– Беше ми приятно да си поговорим, брат ми – отвърна иронично Рене.
Декър изключи телефона и отиде при Джеймисън.
– Как мина? – попита напрегнато тя.