Той понечи да каже нещо, но после затвори уста, обърна се и си тръгна.
Джеймисън го проследи с поглед и промърмори:
– Май не много добре.
14.
Двамата слязоха да вечерят рано в ресторанта на хотела.
– Проверих времето. Температурата е двайсет и седем градуса, а влажността е хиляда процента – обяви Джеймисън с усмивка.
Декър остави менюто.
– Както е казал Марк Твен, всички се оплакват от времето, но никой не прави нищо по въпроса.
След като сервитьорката взе поръчките им и се отдалечи, Джеймисън попита:
– Защо не ми каза как мина разговорът със сестра ти? – Изгледа го изпитателно и продължи: – Ако си спомняш, просто ми обърна гръб и напусна без нито дума.
Декър въздъхна.
– Рене се справя финансово. В момента се интересува единствено от децата и май всичко е наред. Когато нещата се уталожат, ще се погрижи и за себе си.
– Добре го е измислила. Ами Стан?
– Според сестра ми поддържат добри отношения и той много ѝ помага.
– Радвам се за тях. Не всички разводи минават толкова леко.
– Замисляла ли си се някога да се омъжиш отново? – попита Декър.
– Ако искаш, ми вярвай, но така и не срещнах подходящия човек. Това се отнася и за бившия ми съпруг.
– Не се съмнявам, че си имала достатъчно ухажори.
– Ухажори – колко старомодно… Да, имаше мъже, които проявяваха интерес към мен, но не защото са искали да се женят.
– Добре, добре. Извинявам се, че попитах – вдигна ръка Декър.
– Аз съм прекалено откровена. И независима. Това отблъсква някои мъже. – Тя помълча и добави: – Макар че явно нямам проблем да съм втора цигулка в нашия екип.
Декър изглеждаше изненадан.
– Не бих използвал точно този израз. Случва се да провокирам хората… Да ги дразня понякога. Веднъж върши работа, друг път – не. А ти умееш да балансираш всяка ситуация.
– Смяташ, че сме добър екип, така ли?
– Да. Не си ли на това мнение? – сякаш се стресна той.
Тя го потупа по ръката.
– Не се притеснявай, не си търся нов партньор. Просто ти обяснявам как стоят нещата при мен.
– Мога ли да се присъединя към вас, или предпочитате да сте сами?
Вдигнаха глави и видяха Каролайн Досън да стои до масата им. Беше облечена доста по-делово, отколкото при предишната им среща. Носеше семпла бяла блуза, закопчана догоре, черен панталон и обувки с нисък ток, а косата ѝ бе събрана на опашка. Гримът ѝ беше съвсем дискретен, но излъчването ѝ си оставаше същото – ведро и енергично.
Джеймисън посочи съседния стол.
– Заповядайте. Решихме да хапнем набързо.
Досън седна.
– Стан ми разказа за вас, Декър. Каза, че сте страхотен следовател, най-добрият във ФБР.
– Така ли? – отвърна той, неособено зарадван.
– А аз ви поканих да обикаляме клубовете! Много съжалявам.
– Нямаше откъде да знаете защо сме тук – обади се Джеймисън.
Каролайн Досън я погледна.
– Стан не ви познава, но ако и вие сте федерален агент, със сигурност сте страхотна. Радвам се, че има и жени на подобни позиции, които си вършат работата.
– И аз съм на същото мнение – отвърна Джеймисън.
– Хубаво е, че в Лондон, Северна Дакота, са дошли федерални агенти. Не се съмнявам, че ще разкриете случая за нула време. Стан спомена, че става въпрос за убийство.
– Точно така.
– Айрин Креймър?
– Откъде знаете?
– Хал Паркър ми каза. Понякога работи за баща ми. Вървял е по следите на вълк, който е нападнал добитъка ни, когато е открил тялото.
– Отглеждате животни в тази жега? – учуди се Джеймисън.
– През зимата е още по-трудно в сравнение с лятото. Когато навън стане минус четиресет и пет, трябва да им осигурим добри условия в обора. Козината ги пази от студа, но тъй като прекарват дни наред в затворено пространство, е важно вентилацията да е добра. Прекалено многото азот, влага и миризми водят до инфекции на дихателните пътища. В горещините пък е важно животните да имат вода, сянка и достатъчно храна. Баща ми се занимава с животновъдство отдавна и знае кога какво да прави.
– Изглежда, ви е обучил добре – отбеляза Джеймисън.
Досън засия.
– Така си е. Прекалено добре даже, щом седя в ресторант с двама непознати и обсъждам краварници и съдържанието на азот във въздуха през зимата.
– А аз май съм виждала добитък отблизо само в зоопарка.
– Какво друго ви каза Хал Паркър за това как е намерил тялото? – попита Декър.
– Призна, че му е призляло. През живота си не бил виждал нещо толкова ужасно. А той е воювал в Близкия изток.