– Но не би могъл да знае, че жертвата е Айрин Креймър. Полицията я идентифицира едва след като тялото ѝ пристигна в града.
– С Лиз Садърн сме близки приятелки. От нея разбрах. Но не искам да загази. Просто проявих любопитство, когато Хал ми каза, че е открил труп на жена.
– Всичко е наред – обади се Джеймисън. – Градът е малък и новините се разпространяват бързо.
– Имате ли вече заподозрени?
– Нямаме право да го обсъждаме – отвърна Декър. – Познавахте ли се с Креймър?
– Не, но знам, че преподаваше в училището на Братята.
– А хората там познавате ли ги?
– Не бих казала, че познавам всички еднакво добре. – Каролайн погледна Декър и подхвърли: – Стан спомена, че ви е зет.
– Предполагам, че ви е казал и още нещо. Скоро ще се окаже мой бивш зет.
– Никога не бих излизала с него, ако знаех, че е щастливо женен – заяви категорично тя.
– Радвам се да го чуя – отвърна Декър. – Трябва да призная, че отидох в "Окей, жокей" и ви видях да танцувате. През живота си не съм виждал Стан да се чувства толкова неловко.
– Да, доста е непохватен в подобни ситуации – усмихна се Досън. – Но това го прави още по-симпатичен. – Тя го погледна и продължи: – Знаете ли, открих, че ми е приятно да му разкривам някои по-забавни страни на живота.
– Напълно ви разбирам – отвърна одобрително Джеймисън. – Мъжете понякога се нуждаят от малко помощ в това отношение.
– Той е много мил и в него има нещо специално… Не знам, може би известна наивност, която ми допада. Освен това е истински джентълмен. И се е сражавал за страната ни. В неговата компания се чувствам в безопасност.
– Стан споделял ли е нещо за военната си служба? – попита Декър.
– Не, а и аз никога не съм го разпитвала.
– Той служеше в специалните части. Беше в Близкия изток. Върна се с куп медали, бяха го ранили… Но хората, които поемат най-голямата тежест на войната, най-малко говорят за нея. Иначе Стан е много прям.
– Впечатляващо!
– Не съм сигурен, че имате много общо помежду си – каза Декър.
– Нямаме намерение да се женим. Просто се забавляваме. – Усмивката на Досън помръкна, когато тя погледна към вратата.
Декър и Джеймисън се обърнаха натам. В ресторанта беше влязъл много нисък мъж, прехвърлил шейсет. Въпреки горещината той носеше скъп вълнен костюм с жилетка, синя вратовръзка с индийски мотиви и кърпичка в същия десен. Декър реши, че никога не е виждал толкова пронизителен поглед. До него вървеше висок добре сложен мъж на възрастта на Каролайн Досън.
– Нека позная – каза Джеймисън. – Това е Стюарт Макклелън.
– Да – потвърди Досън и добави: – Другият е синът му Шейн. Какво ли правят тук?
– Не посещават ли ресторанти? – попита Декър, докато оглеждаше двамата мъже.
– Не стъпват в заведения, които са собственост на баща ми. Поне що се отнася до Стюарт.
– Доколкото съм информиран, това сериозно ограничава избора им.
– Което пък доставя огромно удоволствие на баща ми.
Стюарт Макклелън забеляза Досън и се насочи към нея. Синът му го последва.
– Здравей, Каролайн – поздрави я възрастният Макклелън с изненадващо тих баритон. Толкова тих, че Декър се зачуди дали няма проблем с гласните струни.
– Стюарт – отвърна тя, погледна към сина му и каза: – Здрасти, Шейн.
Шейн се ухили широко и пристъпи към масата.
– Здрасти, Каролайн. Как си?
Баща му го избута настрани.
– Това ли са федералните?
– Да – отвърна Джеймисън.
– Професията ви не е за завиждане. Аз съм Стюарт Макклелън. Вероятно сте минали покрай моите петролни сондажи на път към града.
– Да. Видяхме и някои от кварталите, в които живеят работниците ви.
– Възложих на Шейн надзора на строителството и поне този път не се… Имам предвид, че се справи добре.
– Благодаря, татко – отвърна Шейн, който, изглежда, не долови подтекста в "похвалата" на баща си. Обръщаше внимание единствено на Каролайн, която обаче избягваше погледа му.
– Някой от вас да е познавал случайно Айрин Креймър? – попита Декър.
Стюарт поклати глава.
– Шейн?
Синът най-сетне откъсна поглед от Каролайн и отговори:
– Не. Не я познавах.
– Защо са изпратили федерални агенти? – попита Стюарт. – Не разследвате ли по-тежки престъпления от някакво си местно убийство? За тази работа си имаме полиция. Не трябва ли да издирвате терористи и тем подобни?
– Разследваме най-различни престъпления – обясни Декър. – Освен това отиваме там, където ни пратят шефовете. Нищо ли не можете да ни кажете за Айрин Креймър?
– Блокът, в който живееше, беше съвсем обикновен, но пък наемът беше нисък – каза Досън.