– Очевидно жертвата е била убита и оставена по лице. След което в някакъв момент е била обърната по гръб – каза Джеймисън.
– Именно. След като трупните петна вече са били фиксирани.
– От раната е изтекло минимално количество кръв, тъй като сърцето е спряло да бие веднага след като ножът го е пронизал – заяви Декър. – Въпреки това на местопрестъплението би трябвало да има поне малко кръв, но там не е забелязана дори капка. Тоест жертвата е убита другаде, след което е била пренесена на мястото, където е била открита. Това обяснява несъответствията в петната.
Садърн кимна.
– Но при толкова много паразити в тялото би било логично да очакваме и следи от животни. Ако е лежала навън през цялото това време, хищниците трябваше да я оглозгат до кости за много по-малко от седмица, а според мен смъртта е настъпила най-рано тогава. – Той замълча, след което продължи делово: – Като изключим това, жената е била в отлична форма. Много здрава. Сърце, бели дробове, останалите органи… всичко ѝ е било наред.
– В отлична форма, само че е мъртва – промърмори Декър.
– Какви умения трябва да притежава убиецът, за да извърши аутопсия сам? – попита Джеймисън.
– Разрезите са направени много професионално. Бих казал, че става въпрос за човек с медицинско образование. Освен това убиецът е бил запознат с процедурния ред, следван от криминалистите. Нямам представа по какъв начин е получил нужните познания и опит.
Декър посочи разреза във формата на Y.
– Какви инструменти е използвал? Обикновен нож или медицински скалпел?
– Предполагам, че е разполагал с хирургически инструменти и трион "Страйкър" или нещо подобно, за да разреже черепа. Конците, които е използвал, за да зашие гръдния кош, също са хирургически.
Декър огледа внимателно тялото и помоли Садърн да му помогне да обърнат жената.
– Няма нито татуировки, нито белези.
– Нито чернодробни петна или пък увреждания от продължително излагане на слънце. Жената е твърде млада, за да има възрастови петна, но няма и никакъв загар. Очевидно не е прекарвала много време на открито.
Отново обърнаха тялото и Декър пак го огледа.
– Открихте ли нещо интересно в стомаха или в кръвта? – попита Джеймисън.
– В стомаха нямаше почти нищо, което означава, че не се е хранила непосредствено преди настъпването на смъртта. Няма видими следи от наркотици – било то от спринцовки или нещо друго. Но все още чакам анализите от токсикологията.
– Има ли нещо, което да ви се е сторило необичайно? – попита Декър.
– Мисля, че извършената аутопсия е достатъчно необичайна за който и да било случай – усмихна се Садърн.
– Тоест отговорът ви е "не"?
Усмивката на Садърн помръкна.
– Точно така, отговорът ми е "не".
– Жертвата местна ли е? Кой извърши разпознаването?
Садърн кръстоса ръце на гърдите си.
– Веднага щом изпратих снимките в полицията, някой в управлението я идентифицира.
В този момент вратата се отвори и в помещението влезе мъж на възрастта на Джеймисън. Беше с джинси, карирана риза, морскосиньо спортно сако и кожени мокасини с пискюлчета. Над метър и осемдесет, слаб и жилав, с изпъкнала адамова ябълка и издадена брадичка. Имаше тъмна и гъста кестенява коса, която беше лизната отзад и стърчеше като перископ.
Мъжът погледна първо Декър, после Джеймисън.
– Лейтенант Джо Кели от градското полицейско управление – представи се той.
– Това е човекът, на когото звъннах – поясни Садърн.
Кели кимна.
– Работя в отдел "Криминални разследвания". Звучи впечатляващо, но само докато научите, че съм единственият му служител.
– Искате да кажете, че само вие разследвате убийствата, така ли? – обърна се към него Декър.
– Убийства, кражби с взлом, въоръжени грабежи, домашно насилие, трафик на хора, наркотици и каквото още се сетите.
– Доста работа за един човек! – възкликна Джеймисън с широко отворени очи.
– Не е по мое желание. Въпрос на бюджет. Удвоиха броя на полицаите след последния петролен бум, но промените не стигнаха до моя отдел. Сега има повече патрули по улиците и в полицейските автомобили. Вероятно ще ми пратят помощник малко преди следващата петролна криза, след което ще ни уволнят до един. – Полицаят погледна Декър и попита: – Всички във ФБР ли сте толкова едри?
– Естествено. Но колегите предпочитат елегантни костюми, а аз – джинси.
Кели им показа служебната си карта, Декър и Джеймисън също извадиха своите. После ченгето погледна Садърн и каза: