– Съжалявам, че не успях да дойда по-рано, Уолт. Имах малко проблеми в "Окей, жокей". Минавах оттам и чух, че става нещо.
– Поредното сбиване?
– Поредният проблем. Като за начало, глупаво име за бар. Прекалено много тестостерон, пари и алкохол. А тази комбинация определено не ми допада.
– Той спомена, че някой в управлението е идентифицирал жертвата – каза Декър и посочи Садърн.
– Аз съм този някой – отвърна Кели.
Декър повдигна вежди.
– Откъде я познавахте?
– Пропуснах едно от нещата, за които отговарям. Проституцията.
– Креймър проститутка ли е била? – попита Декър.
За негова изненада, Кели вдигна рамене и отвърна:
– Не съм сигурен.
– Защо? – учуди се Джеймисън. – Струва ми се лесно да се прецени дали някой се занимава с проституция или не.
– Така изглежда, но само на пръв поглед. Вижте, вече почти никой не използва думата "уличница", но все още се срещат жени, които проституират на улицата. Мъжете минават с колите си през определен квартал, жените се качват при тях и готово. Такива срещи вече често се уреждат онлайн, за да не се налага двете страни да се уговарят на публични места.
– Подозирате, че Креймър се е уговаряла с клиентите си онлайн? – попита Декър.
– Прекарвам доста време пред компютъра в търсене на сайтове, които предлагат подобни услуги. Знам къде да гледам, поне що се отнася до това, което се случва в моя град. Открих един сайт, който осигурява "консултантски услуги" на мъже от нефтодобивната индустрия тук, в Лондон. Страницата изглеждаше напълно редовна – все пак създателите ѝ са наясно, че ченгетата проверят такива места в интернет. Една снимка обаче ми се стори позната. Не ме разбирайте погрешно, Креймър изглеждаше съвсем различно – прическа, грим, дрехи, – но я познах. Срещал съм я из града – побърза да уточни лейтенант Кели. – Ето защо реших, че предлага ескортни услуги. На сайта се бе представила като Минди.
– Това означава ли, че не сте останали изненадан, когато сте научили за смъртта ѝ? – попита Джеймисън. – Все пак проституцията е високорискова професия.
– Напротив, изненадах се, защото тук рядко стават убийства, дори на проститутки. И бях шокиран, когато научих как е изглеждал трупът.
– Разбирам – отвърна сдържано Декър, без да откъсва поглед от Кели.
– Не ми е ясно защо вие се ангажирате с разследването. Разговарях с шефа, след като Уолт ми звънна. Очевидно докладите от аутопсията и огледа на местопрестъплението са били изпратени във Вашингтон по молба на федералните. Вярно, убийството е необичайно, но навсякъде се извършват необичайни убийства и местните ченгета почти винаги се справят сами.
– Защо са ни изпратили тук според вас? Сигурен съм, че имате теория – каза Декър.
– А защо смятате, че имам?
– Изглеждате като човек, който обича теориите.
Вместо отговор Кели посочи масата и тялото върху нея.
– Явно е свързана с нещо, от което федералните се интересуват. Нямам представа какво е, но много бих искал да разбера.
– Да, ние също – каза Декър.
5.
– Стените в стаята ми миришат на прясна боя, а килимът сякаш е сложен днес – каза Джеймисън.
Двамата с Декър се бяха настанили в хотел на главната улица и вечеряха в ресторанта на партера. Въпреки късния час салонът беше пълен.
– И това е част от цикъла на възходи и спадове – отбеляза Декър, погледна менюто и се намръщи. – Предлагат тофу? В дълбоката провинция на Северна Дакота?
– Защо не? – отвърна Джеймисън. – Сигурна съм, че и тук ядат тофу.
– Да, заедно с бекона и наденичките. И пържолите от лос.
След като направиха поръчката си, Декър се облегна назад с бутилката бира, която сервитьорката му бе донесла.
Джеймисън пиеше студен чай.
– Какво е мнението ти за лейтенант Кели? – попита тя.
– Пропилява си таланта в това градче. От друга страна, тук може да има много повече престъпления, отколкото ми се струва на пръв поглед.
– Мъже с прекалено много пари, както каза той – отвърна замислено Джеймисън.
Декър кимна разсеяно.
– Кели иска да разбере защо сме тук. Аз също. Позвъних на Богарт и му оставих съобщение, но още не ми се е обадил.
– И аз направих същото. Без резултат. Какво смяташ, след като видя тялото?
– Може да е психопат с познания по криминалистика или откачен, който се опитва да отправи послание.
– Какво послание?
– Ако Креймър е била убита заради нещо, което е знаела, но има и други хора, разполагащи със същата информация като нея, това може да е предупреждение да не говорят, ако не искат да последват съдбата ѝ.