– Какво може да е знаела?
– Ако имахме отговора на този въпрос, щяхме да арестуваме убиеца и да се качим на самолета.
– Прав си.
– Според мен не става дума за единичен случай, Алекс – заяви мрачно Декър.
– Какво искаш да кажеш?
– Чу Уолт Садърн. Инструментите и разрезите говорят за професионализъм. Човек не може да влезе в някоя железария и да си купи медицински трион. Освен това тялото е било разрязано, преди да го оставят навън. Иначе щеше да има някакви следи и поне малко кръв. Убиецът е пренесъл трупа до там. Очевидно е подбрал мястото много прецизно.
– Значи познава района. По всяка вероятност е огледал местността предварително.
Декър кимна.
– Всичко това изисква планиране и търпение.
Той се озърна и облещи очи от изненада. Примигна два пъти, сякаш искаше да се увери, че не се е припознал.
– Стан?
Едрият мъж, който току-що бе влязъл в ресторанта, се извърна рязко към тях, когато чу името си. Беше не по-малко изненадан от Декър.
– Еймъс?
Въпросният Стан се приближи до масата, а Декър се изправи и се здрависа с него.
– Какво правиш тук, по дяволите? – учуди се той.
– И аз мога да те питам същото.
Стан беше висок почти колкото Декър, с рижа коса, побеляла над слепоочията, червендалесто лице и живи зелени очи. Имаше къса добре поддържана брада.
– Здравейте – обади се Джеймисън, стана и протегна ръка. – Аз съм Алекс. Работя с Декър във ФБР.
– Извинявай – отвърна Декър. – Алекс, този едър мъж е Стан Бейкър. Женен е за сестра ми Рене. Живеят в Калифорния. – Той изгледа Стан с любопитство и подхвърли: – Доста далече си от вкъщи.
Бейкър потърка дебелите си пръсти и на лицето му изведнъж се появи безпокойство.
– Аз… сега живея тук. И скоро ще съм ти бивш зет.
– Моля?! – възкликна Декър и отстъпи крачка назад.
– Рене не ти ли каза?
– Какво?
– Че се развеждаме.
– Защо?
– Поради куп причини. И двамата имаме вина.
– Ами децата?
– Ще останат при майка си.
– В Калифорния ли са?
– Да – отвърна неловко Бейкър. – По-малките още ходят на училище, освен това Рене има хубава работа.
– Но ти живееш тук, в Северна Дакота, Стан. Как очакваш нещата между вас да се оправят?
– Първо заминах за Аляска, където работих известно време, но нещата забуксуваха. Знаеш, че Тим заемаше висока позиция там. Той ме уреди.
– Какво искаш да кажеш с това "заемаше висока позиция"?
– Кой е Тим? – намеси се Джеймисън.
– Съпругът на Даян, другата сестра на Еймъс – обясни Бейкър.
– А какво става с него? – попита Декър.
– Доколкото знам, го съкратиха. Сега кара такси и води счетоводството на разни малки фирми. Малко след това съкратиха и мен. Исках да започна отначало, а тук има работа, мястото се развива. Компаниите се нуждаят от опитни хора. Вече изкарах една година. Заплащането е отлично.
– Ами децата? – попита отново Декър.
– Виждаме се по Скайп всеки ден – направи опит да се оправдае Бейкър.
– Не можеш да прегърнеш сина си или да го научиш да играе бейзбол от хиляди километри разстояние. Ти беше в армията, когато се родиха първите ви две деца. Нямаше те дълго…
– Сражавах се за страната ни, Еймъс!
– Казвам само, че децата имат нужда от баща.
– Така е, но това е положението. Хората се развеждат, нали? Освен това се опитахме да оправим нещата. Ходихме на терапия.
– Може би е трябвало да положите повече усилия – каза Декър. – Става въпрос за семейството ти, Стан. То не е нещо, от което можеш да се откажеш с лека ръка.
В зелените очи на Стан Бейкър проблеснаха гневни искри.
– Разбирам накъде биеш. Всички знаем какво се случи с Каси и с брат ѝ… и с Моли. Беше ужасно. През целия си живот не съм плакал така, както на погребението им. Но ние с теб сме различни. Не исках да стане така… никой от двама ни не го искаше, но ето че стана. Такъв е животът.
Декър хвърли поглед към Джеймисън, след което сведе глава.
– Да, добре. Май трябва да звънна на Рене. Отдавна не сме се чували. Не ме бива много в тези неща.
– Ако не знаеш, че сестра ти се развежда, а другият ти зет е изгубил работата си, наистина не те бива в тези неща – обади се Джеймисън, която не вярваше на ушите си.
– А ти какво правиш тук, Еймъс? – попита Бейкър.
– Разследвам убийство.
– Убийство!?
– И тук стават убийства, нали? – отвърна мрачно Декър.
– Е, да. Случва се разни пияни глупаци да се сбият или наркопласьори да спорят за територия. На всеки ъгъл се продават метамфетамини, кокаин, хероин… Кого са убили?