— Шшт…
— Не ми казвай да млъквам! Няма да го понеса. — Скочи на крака. — Държиш се с мен като с жертвата, в която той иска да се превърна. Няма да бъда жертва. Няма да допусна той да ръководи живота ми.
— Спокойно. — Джо се изправи на крака. — Не аз съм врагът тук, Ив.
— Знам. — Пристъпи към него и зарови лице в рамото му. — Прегърни ме.
Внимателно я обгърна с ръце.
— Не. — Притисна се към него. — По дяволите, прегърни ме истински!
Той застина.
— Да не би да говорим за онова, което си мисля?
— Няма да мисля за него. Няма да мисля за смъртта. Той иска точно това. Искам да живея.
— И отъждествяваш секса с живота ли?
— Те не са ли едно и също? Ако не са, тогава за какво са всички приказки?
— Сексът е важна съставна част от живота.
— Няма да допусна той да постъпи така с мен. Няма да седя и да чакам да се появи на вратата и да ми нарежда какво да правя. Ще действам според собствените си желания.
— Избликът ти на нежност е невероятен.
— Какво си мислиш? Че не съзнавам колко е нечестно спрямо теб? Но ти го искаш. Каза ми колко го желаеш. Да не си променил решението си?
— По дяволите! Не, разбира се. — Стисна устни. — Но не точно това имах предвид.
— И аз нямах предвид точно това. Но няма да допусна той… — Господи, какво прави? Джо стоеше срещу нея. Къде отлетяха всичките й добри намерения? Неочаквано по страните й започнаха да се стичат сълзи. — Съжалявам. Забрави. Не знам какво точно ми стана. Господи, та аз направо не мислех. Просто се поддадох на емоциите си. Опитай се да ми простиш. Вероятно за миг полудях. Той ме накара да…
Мобилният телефон иззвъня.
— Не вдигай. Той е. Затворих му и той постоянно звъни.
— Изключи телефона.
— Тогава ще тържествува, защото е победил.
— Убедена ли си, че е той?
— Дом е. Разстроих го. Не получи каквото желаеше от мен. — Взе звънящия телефон и го напъха в чантата си. — Очакваше по-голяма отплата за куклата. Най-добре я дай на Спиро — подаде му я тя. — Виж дали няма да извлече някакви улики от нея.
— Дадено. — Погледна изпитателно лицето й. — Добре ли си?
— Като се изключи, че съм полудяла в момента, иначе съм в превъзходна форма — отвърна тя разстроено. Извърна се. — Отивам да си легна. Ще се видим сутринта.
— Да.
Докато си вземаше душ и се настаняваше в леглото, телефонът не звънна нито веднъж. Вероятно се е отказал. Слава богу, че не подозира какви щети почти й нанесе. Не. Щети, които тя почти си нанесе. Трябва да поеме отговорността за постъпките си. Гневът и раздразнението са само жалки извинения.
Пресегна се и загаси лампата.
— Не биваше да го правиш. Исках да те гледам.
Джо стоеше на прага; тъмна фигура, очертана от светлината в коридора.
Определено гола фигура.
— Недей — прошепна тя.
— Прекалено късно е — отвърна й и пристъпи напред. — Вече съм поканен.
— Допуснах грешка и се извинявам.
— Това не се отнася до мен. Преди малко ме завари неподготвен и нарани гордостта ми. Но имах време да премисля и да подредя нещата; дадох си сметка за разкрилата се пред мен възможност.
— Не съм искала да засегна гордостта ти — промълви тя неуверено. — Въобще не желая да те наранявам, Джо. Именно поради тази причина не бива да се случи онова, което си намислил.
— Ти желаеш да се случи.
— Не.
— Дори Дом да го е предизвикал, то е било в подсъзнанието ти, иначе нямаше да ти хрумне да го споделиш.
— Мислех си за това, естествено. Ти се постара да насочиш мислите ми в тази посока. В края на краищата съм човек, по дяволите.
— И възнамерявам да се възползвам напълно от човешката ти природа. Тази нощ направи големи разкрития. Призна, че желаеш да живееш. За пръв път те чувам да споделяш подобно нещо. — Повдигна одеялото. — Хайде мръдни, защото идвам.
Голото му бедро докосна нейното.
Тя се попремести.
— Правим грешка, Джо.
Ръката му се плъзна по гърдите й.
— Не бих казал. Трудно й бе да диша.
— Моля те…
Ръката му се настани между бедрата й.
— Никога не съм те целувал истински, знаеш ли?
Тялото й се изви нагоре, когато палецът му докосна особено чувствителното място.
— Ти и сега не ме целуваш.