— Ще стигна и дотам. Ще стигна до всичко… Господи, вече си готова за мен. Мислех, че ще се наложи да те…
Мобилният й телефон иззвъня.
Джо тихо изруга.
Тя прошепна:
— Изключи го.
Той понечи да стане от леглото, но се спря.
— Не. — Настани се отново върху нея. — Скоро няма да го чуваш, обещавам ти.
Тя извика, когато той проникна дълбоко в нея.
Телефонът звънеше.
Джо се движеше бързо, настойчиво.
Телефонът…
Той я повдигна, притисна я силно към себе си; движеше се още по-бързо.
Дали телефонът звънеше още?
Тя вече не чуваше нищо, освен пулсирането на сърцето му до своето.
— Защо не изключи телефона? — попита тя сънено.
— Ти как мислиш? — Целуна я по гърдата. — Бях зает. Не ми се отделяше време за това.
— Разкажи ми.
— Заради самолюбието ми. Исках да съм по-важен за теб от Дом. Исках да го надмина. — Целуна я по носа. — А и ти леко ме обиди.
— Но не достатъчно, за да те спра.
— Само огромно бедствие бе в състояние да ме спре. Дом въобще не влиза в класацията.
— Не е за подценяване.
— Но не спечели, нали? Значи не се брои. Поне не за момента.
— Престани да мислиш за него. — Пресегна се, запали лампата и изключи телефона й. — Искам да те гледам.
Тя се изчерви.
— За бога, Джо, подай ми одеяло.
Той поклати глава.
— Отдавна желая да те видя така. Остави ме да ти се насладя.
Имаше чувството, че се разтапя под погледа му.
— Моля те, загаси лампата.
— Не и преди… — Видя изражението й и загаси осветлението. — Може би по-късно…
— Може би…
— Забравих, че нямаш кой знае колко опит в този спорт. — Притегли я към себе си. — Но май ти допадна. А и ме харесваш, нали?
Тя не отговори.
И той замлъкна за миг. После промълви:
— След десет години смятам, че заслужавам да чуя думите.
Десет години. Усети как сълзи напират в очите й.
— Ако не се опасявах, че ще го приемеш самонадеяно, щях да ти кажа, че се представи сравнително добре.
— Сравнително добре ли?
— Е, доста добре.
— Продължавай.
— Като жребец. Брад Пит, Киану Рийвс и Казанова, съчетани в едно. Представа нямам как Даян въобще те е изпуснала.
— Тя беше умна жена. Съзнаваше, че заслужава повече, отколкото съм в състояние да й дам. Беше грешка от самото начало.
Ив се надигна на лакът и го погледна.
— Защо се ожени за нея, Джо?
— Ще се изплашиш, ако ти кажа.
— Как ли пък не.
Последва тишина.
— Защо, Джо?
— Заради теб. Ожених се за нея заради теб.
— Какво?
— Ти беше прекалено затворена. Мислех, че ти е необходима приятелка от твоя пол.
— Будалкаш ме.
— Предупредих те, че ще се изплашиш.
— Мъжете не се женят, за да осигурят…
— Аз го направих — отвърна той простичко.
Тя го зяпна.
— Ти беше моят център. Всичко се въртеше около теб. По онова време бях загубил всякаква надежда, че мога да означавам нещо за теб. Затова реших да избера жена, която е в състояние да ти осигури нужното ти приятелство. Даян беше доволна от това, което й давах, а аз честно се опитах да накарам бракът ни да проработи. — Сви рамене. — Но нещата не потръгнаха както се надявах.
— Наистина звучи плашещо.
— Натрапчивите идеи винаги звучат така. — Докосна с пръст долната й устна. — Това трябва да ти е добре известно, любов моя.
Тя се напрегна.
— Любов — повтори той съзнателно. — Започни да привикваш с това.
— Няма нужда да привиквам с каквото и да било.
— Не е задължително, но ще е по-удобно. Така ще е по-удобно и за двама ни. — Направи пауза. — Не се страхувай да ме обичаш, Ив. Не съм безпомощно дете, което биха ти отнели. Як и жилав съм, имам добри шансове да просъществувам поне още петдесет години.
— Не се страхувам.
— Не ти вярвам. — Сведе глава и нежно докосна устните й със своите. — Но всичко е наред. Не се налага да ми кажеш, че ме обичаш. Ще почакам.
— Не те обичам. Не и по начина, по който ти желаеш.
— Според мен ме обичаш. — Устните му продължаваха да обхождат нейните. — Но дори и да не е така, според мен всичко е наред.