— Бях твърде изплашен за теб, за да те чуя. А сега съм прекалено изплашен, да не би да не те чуя. Не се каниш да спреш, затова и аз не мога да се спра. Нека доведем тази история докрай. Включи телефона.
Тя пое слушалката и натисна бутона. Телефонът мълчеше. Джо се усмихна.
— Е, какво ще кажеш за подобно намаляване на напрежението? И двамата очаквахме зловещи позвънявания. — Нежно я побутна към вратата. — Хайде да действаме.
Спиро чакаше във всекидневната, когато слязоха.
— Къде е куклата?
— Поставих я в кутия и я пъхнах зад някакви книги на полицата. — Джо прекоси стаята и отиде до вградените шкафове. — Не исках Джейн да попадне на нея.
— Не ми се вярва това момиче да се изплаши — отбеляза Спиро сухо. — Вашата Джейн ми отвори и направи щателна проверка. Дори се обади на пазачите, за да се убеди, че не съм прескочил през наелектризираната ограда.
— Къде е тя?
— След като неохотно ми разреши да седна, заяви, че отива в кухнята да ви приготви нещо за ядене. — Пое кутията и погледна куклата. — Гадна работа. Вероятно си се изплашила.
— Не. Вбесих се.
— Звънна ли след това?
— Да, но му затворих.
Спиро я погледна неодобрително.
— Не е особено умна постъпка.
— Омръзна ми да съм умна и предпазлива. Какво стана със снимката? Ще я видя ли?
— Не и преди да я заведа като улика.
— Ще получа ли дубликат?
— Не и преди да я заведа като улика.
Търпението на Ив се изчерпваше.
— Какво се разбра за този Кевин Балдридж?
Спиро се усмихна.
— Според Чарли госпожа Хардинг си спомня много добре Кевин Балдридж и братята му. От Кевин не успели да изкопчат откъде точно идват, но един от братята му споменал Дилард.
— Това къде е?
— Малко градче в северната част на Аризона.
— Достатъчно ли е малко, за да се проследи Кевин Балдридж?
— Има вероятност. Молим се жителите да имат добра памет.
— А нещо за братята му? Дори Кевин Балдридж да е заминал, не е изключено някой от тях да се е върнал вкъщи.
— Така е. — Спиро се изправи. — Скоро ще разберем. Чарли ще се обади и ще провери регистрите за ражданията и училищните досиета. А аз заминавам за Дилард още днес.
— Разрешаваш ли и ние да дойдем?
Той сви рамене.
— Няма да навреди, предполагам. И ако Дом е Кевин Балдридж, може да го предизвикате да действа, като ви види да нахълтвате на негова територия. — Погледна Джо. — Изненадан съм, не реагираш. Нямаш ли възражения? Няма ли да последват обвинения, че отново я използвам?
Джо съзнателно пренебрегна подигравателния тон на Спиро.
— Кога ще тръгнем?
— По-късно днес следобед. Ще се върна в участъка, за да изчакам Чарли и да се уверя, че снимката е заведена като улика. — Направи пауза. — Марк Грънард дойде да ме види в хотела днес сутринта. Спомена, че продължавате да му сътрудничите. — Сви устни. — Обърнах му внимание да не очаква, че аз ще му сътруднича. Въобще не одобрих идеята да го включите в случая.
— Той ми помогна — обади се Ив. — Бях му длъжница.
— Но аз не съм му длъжник и не ми харесва да се навърта около Чарли.
— Имаше възможност десетина пъти да предаде Джейн и мен на полицията, но не го стори.
— Защо не?
— Защото му обещах ексклузивно интервю, когато хванем Дом.
— Нима? — Обърна се към вратата. — Каквото и да сте се споразумели, няма да го вземем в Дилард с нас.
— Приготвих ти сандвич с яйце и бекон, Ив. — Джейн стоеше на прага. — Хайде.
— След минутка идвам.
Джейн изгледа Спиро хладно.
— Защо не говори с теб, докато се храниш? Иначе сандвичът ще изстине.
— Не желая да нарушавам хранителния ти режим, ей Богу! — Спиро се поклони театрално на Джейн. — Успокой се, млада госпожице. Точно се канех да си вървя.
— Почакай.
Спиро погледна към Ив.
— Колко време ще отсъстваме?
— Няколко часа. Или един ден. Зависи колко подготвителна работа ще е свършил Чарли.
— Трябва да вземем и Джейн с нас.
Спиро поклати глава.
— За бога, и без това се подложих на достатъчно рискове, не възнамерявам да ме видят сега и с отвлечено дете.
— Тя трябва да дойде с нас.
— Тук е много добре защитена.
— Не бих имала нищо против да я оставя, ако става дума за час-два. Но и ти не си сигурен колко време ще се забавим.