Тя поклати глава.
— Нищо не знам за неговите роднини. Ще трябва да попитате друг.
— Ще ми посочите някой, който да си спомня нещо за преподобния?
— Татко чул за него в баптистката църква на Блум стрийт. Много от членовете й ходеха с коли горе за проповедта в края на седмицата. Някой от тях вероятно знае нещо. — Усмихна се кисело. — В тази църква са ме кръщавали, но никога повече не стъпих там. Страхувах се да не би някои от членовете й да са били вечерта, когато старият дявол крещеше каква съм грешница.
— И повече никога не сте чули за преподобния ли?
— Е, как да искам да чуя или да си спомня за него? Не бях лошо дете. А и какво значение има сексът? Той не биваше да постъпва така с мен. — Пое си дълбоко въздух. — Ето, разстройвам се от нищо. Беше толкова отдавна. След това живях щастливо. Странно как нещата, случили се в детството, оставят най-трайни следи, нали?
— Сигурно не е толкова странно.
Тя се изправи.
— Щях да нося още кърпи горе. Вашата стая е в началото на коридора, в съседство с госпожица Дънкан и хлапето.
Джо проследи с поглед как тя се отдалечава по коридора. Късметът му се беше усмихнал.
— Евангелист? — повтори Ив. — Бащата на Дом?
Джо сви рамене.
— Или дядо му. Тя каза, че е бил около шестдесетгодишен.
— Вярно.
— Свещите са имали някакво символично значение за проповедника. Дали с тях е определял колко са били грешни?
— И Дом продължава да раздава правосъдие, така ли? — Тя поклати глава. — Да не забравяме, че е умен. Знае защо убива и това му харесва.
— Но, както спомена и Нанси Толвей, неща, които са ти са случили в детството, оставят най-силни следи.
— И какво е станало с него, за да го превърне в масов убиец?
Джо сви рамене.
— Кой знае? Утре ще отидем до баптистката църква и ще видим дали ще открием още нещо.
— Има ли вероятност бащата на Дом да е още жив?
— Да, но ще е доста стар. — Сведе глава и я целуна по носа. — Заспивай. Ще изчакам Спиро да се върне и ще му разкажа какво сме научили.
— То е повече, отколкото очаквах. — Усети как тръпки на вълнение пробягват по тялото й. Приближаваха се. Дом вече не е изцяло скрит в мрака. — А утре ще знаем още повече.
— Не храни големи надежди.
— Не ставай глупав. Естествено, че храня големи надежди.
Джо се усмихна.
— Не би трябвало да се оплаквам. Надеждата ти се отразява добре.
— Престани да се държиш с мен сякаш съм луда, а ти си психоаналитикът ми.
— Извинявай. Но съм свикнал да анализирам всяко твое действие. Така става, когато си стоял чинно настрана.
— Чинно не е дума от твоя речник. — Извърна поглед. — Джейн е в леглото. Ще я държиш ли под око, докато си взема душ?
— Няма да мръдна от вратата ти.
Докато вървеше по коридора, усещаше изпитателния му поглед в гърба си и коленете й едва не се подкосиха. Откакто предприеха пътуването, Джо си възвърна ролята на стар приятел. Не си бе позволил да каже нещо по-интимно, но последните му думи отприщиха спомените от любовната им нощ.
Доста странно й се струваше, че чувствата й към Джо почти засенчват новините за Дом.
На следващото утро Ив и Джейн слязоха в хола и намериха Джо вече на крак.
— Опасявам се, че ще се наложи да прескочим закуската на госпожа Толвей. Отвън има такси. Спиро ни чака.
— Не е ли тук?
— Не. Обади ми се към три след полунощ. В бара узнал нещо за преподобия Балдридж и цяла нощ не е лягал.
— Каза ли му за баптистката църква?
Джо кимна и добави:
— Спомена, че не е необходимо да ходим там. След като разбрал за церемониите при палатката, отишъл при преподобния Пайпър, пастора на църквата на Блум стрийт, и го събудил. — В отговор на смаяния й поглед Джо сви рамене. — Никой не може да обвини Спиро, че проявява мекушавост, попадне ли на диря.
— Открил ли е нещо?
— Открил е мястото, където преподобният Балдридж е изнасял проповедите си. Доста далеч е дори с кола. Ще се срещнем със Спиро там.
Спиро стоеше на върха на хълма сам. Тук-там земята бе покрита със сняг, а сиви облаци забулваха планините в далечината.
Шофьорът спря в подножието на хълма.
— Плати на таксито, Джо — провикна се Спиро. — Аз ще ви откарам обратно. Взех колата на преподобния Пайпър. — Спиро се усмихна иронично и кимна към кафявия форд, паркиран недалеч. — На моменти има полза и от ФБР.