Джейн изтича нагоре и се огледа. Местността бе съвършено пуста; раздрани черни парцали висяха по многобройни почернели прътове, забити в земята.
— Пожар ли е имало?
— Да — отвърна Спиро.
Ив усети как я побиват студени тръпки.
— Какво е станало тук? — попита тя.
— Защо не изпратиш хлапето в колата? — попита на свой ред агентът.
Джейн се разхождаше напред-назад на известно разстояние от тях.
— Не, няма да я изолирам. Заслужава да знае всичко, което сме научили.
— И какво сме научили? — Джо се присъедини към тях. — Кога е станало всичко това?
— Преди двадесет и девет години.
— Нещастен случай ли е било?
— Така се предполага. Всички знаели за огромното количество свещи. Палатката просто е плачела за пожар.
— Имало ли е пострадали?
— Тела не са намерени. Проповедите са се изнасяли всеки петък, събота и неделя. Пожарът вероятно е избухнал по-рано през седмицата, защото първите богомолци заварили мястото точно така.
— Провели ли са разследване?
— Разбира се. Но никой не успял да открие преподобния Балдридж. Решили, че си е заминал. Евангелистите обикновено пътуват постоянно, а и властите тук и без това не са го обичали. Предупреждавали са го за опасността свещите да предизвикат пожар.
— Наистина ли е заминал?
— Ще се наложи да разберем, не смяташ ли? — Спиро се огледа наоколо. — Господи, това място наистина е доста мрачно.
Ив имаше същото чувство.
— Щом пожарът е избухнал толкова отдавна, защо тревата не е поникнала отново?
— Какво друго откри? — попита Джо. — Какво е станало със семейството? Какво ти каза преподобният Пайпър за Кевин Балдридж?
— Не си спомня да е имало Кевин. По времето когато преподобният Балдридж изнасял проповедите си тук, баща му бил пастор на баптистката църква на Блум стрийт. Бил е още момче, когато баща му го водел тук за службите. Виждал се е с госпожа Балдридж веднъж, но единствените синове, които си спомня, са Езекил и Джейкъб. Никога не е срещал Кевин.
— Но ние знаем, че е имало и Кевин. Госпожа Хардинг го е срещала.
— Ако е бил тук, са го криели от хората. — Спиро поклати глава. — Макар причината за това да си остава загадка. Старият Балдридж намирал работа за цялата фамилия по време на службата: раздавали свещи, събирали дарения…
— Тук не ми харесва — намеси се току-що дошлата при тях Джейн. — Кога ще си вървим?
Дори Джейн долавяше зловещата атмосфера, даде си сметка Ив.
— Скоро. Искаш ли да отидеш да ни изчакаш в колата?
Джейн поклати глава и пристъпи към нея.
— Ще почакам тук.
— Най-добре е всички да тръгваме — реши Спиро. — Няма какво повече да правим тук. Ще се върнем във Финикс и ще разпоредя да дойде екип да изследва терена.
— След двадесет години и след като е вилнял пожар?
— Наоколо никой не е търсил гробове.
— Според мен преподобният Балдридж не си е заминал просто така. Ти как смяташ?
— Трябва да проуча всички вероятности. Старецът очевидно е бил доста неприятен.
— Прав си. — Джо обходи терена с очи. — Фанатиците обикновено предизвикват доста неприятности.
— Ако Кевин Балдридж е Дом, то самият той е създал вече доста неприятности. — Спиро тръгна надолу от хълма. — Какъвто бащата, такъв и синът.
— Възможно е да не е дело на Кевин. Защо да не е някое от другите момчета? — попита Ив и последва Спиро.
— Но къде е бил Кевин, докато са се провеждали службите? — продължаваше да се пита Спиро. — Прилича ми на бунт срещу стареца. — Хвърли поглед през рамо. — Какво правиш, Куин?
Джо бе приклекнал и ровеше меката почва с ръка!
— Просто проверявам нещо. — Вдигна шепа пръст до устата си и я докосна с върха на езика. — Сол.
Ив спря на място.
— Какво?
— И аз като теб се питах защо нищо не е поникнало отново. — Джо се изправи и изчисти ръката си. — Някой е посипал сол наоколо или преди, или след пожара. Не е искал нещо да израсне отново тук.
Върнаха се във Финикс надвечер. Спиро ги остави на летището; Джо, Ив и Джейн се прибраха в къщата на Логан към девет.
Влязоха във всекидневната. За тяхна изненада на дивана ги чакаше самият Логан и играеше карти със Сара.