Логан пристъпи крачка напред и тихо заяви:
— Изкушавам се да ти докажа колко грешиш.
— Логан — извика предупредително Ив.
Не очакваше възгласът да го спре. Той обаче се извърна и отвори вратата.
— Довиждане, Ив. Ще се навъртам наоколо. Не ме изключвай напълно, става ли?
— Не е възможно да се случи. — Бяха станали прекалено близки. Целуна го по бузата. — Никога няма да се случи.
— Запомни си думите.
Вратата се затвори след него. Джо леко подсвирна.
— Не ми хареса какво каза. Да не би да ми се наложи да се сприятелявам.
— Ти решаваш какво да предприемеш, но той, по дяволите, е мой приятел. И винаги ще си остане такъв.
— Именно от това се опасявах. Ще трябва да измисля начин да… — Спря се. — Разстроена си. По-добре да млъкна и да те оставя на мира.
— За пръв път ще постъпиш по този начин.
— Наистина си разстроена. — Свъси вежди. — А аз съм полудял от ревност.
Отвърна му, както той я посъветва преди време:
— Приспособи се.
Джо се усмихна.
— Ще го направя.
— Не съм ти обещавала нищо, Джо. Продължавам да смятам, че…
— Време е да изчезвам — прекъсна я той. Започваш да се вторачваш в себе си, а това понякога се оказва опасно. Отивам до участъка да проверя за снимката. — Замълча. — Не е сигурно дали довечера ще се върна. Според мен ще ти е полезно известно време да останеш сама.
Тя изпита смесица от облекчение и разочарование.
— Излишно е да не се прибираш. Ако не те желая в леглото си, винаги мога да кажа не.
— Опитвам се да демонстрирам чувствителната си същност. — Наведе се и я целуна настойчиво, но бързо. — Спи добре. Ще се видим сутринта.
Едва ли ще спи добре, помисли си тя, докато се качваше по стълбите. През целия път на връщане от Дилард пред очите й стоеше гледката на онова изпепелено място. Какво е огорчило Дом до такава степен, че да унищожи цялата местност? Бе разкъсал и убил земята, както постъпваше с телата на жертвите си.
А след това се бе изправила пред Логан и го бе наранила. За втори път.
Ала никога не бе си представяла, че чувствата й към Джо ще се променят по този начин. Ако е умна, ще се отдръпне от него и ще се съсредоточи единствено върху работата си. Никога не се бе чувствала несигурна и емоционално объркана, когато е съсредоточена в работата си. Имаше цел и получаваше удовлетворение, когато помагаше да се намерят загубените деца.
Да, умно е да постъпи така; ще мисли за работата си; ще изолира Джо…
„— Няма да се получи, мамо. — Бони седеше на стола до леглото. — Джо няма да ти позволи да постъпиш по този начин. Освен това е прекалено късно.
— Ще постъпвам както си искам. — Ив се понадигна в леглото и облегна глава на възглавницата. — Той се намесва в живота ми.
— Аз правя същото, но ти не ме изключваш от него.
— Не е възможно да изключиш сънищата си.
Бони се изхили.
— Винаги имаш отговор за всичко. Не ме изключваш, защото ме обичаш.
— О, да — прошепна Ив.
— И затова не можеш да изключиш и Джо.
— То е по-различно.
— Съвършено права си. Джо е жив.
— Ще му причиня болка.
— Просто си потисната заради Логан. А не бива. Рано или късно щеше да се случи. Помниш ли, веднъж ти споменах, че любовта започва по един начин, а после се превръща в нещо друго? Не се налага да загубиш Логан; няма да загубиш и Джо.
— Глупости. Загубата може да настъпи по всяко време. Загубих теб.
— Не е вярно. Тогава защо съм тук и говоря с теб?
— Защото съм луда за връзване. Още една причина, поради която трябва да се отдалеча от Джо.
— Нямам намерение да спорим. Умна си и ще постъпиш както трябва. — Бони се облегна на стола. — Искам да седя тук и да се наслаждавам на присъствието ти. Много време мина.
— Тогава защо не се появи по-рано?
— Не можех да стигна близо до теб. И този път ми беше трудно. Толкова много тъмнина… Няма нищо, освен тъмнина около него, мамо.
— Той е ужасен мъж. — Прокара език по устните си. — Той ли го извърши, Бони?
— Не виждам през тъмнината. Или не желая да видя.
— А аз искам да видя. Трябва да го направя.
Бони кимна.