Выбрать главу

— Тогава си открила, че ти е невъзможно да живееш без мен в леглото, така ли?

— Ще престанеш ли да се шегуваш?

— Кой се шегува? — Погали я по бузата. — Просто гадая. Досещам се, че тук става нещо важно. Какво е то, Ив?

Тя преглътна, за да облекчи напрежението в гърлото си.

— Така и никога не подарих на Бони кученце. Тя искаше, но аз все отлагах. А после вече беше прекалено късно.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Каква е връзката? Като ме отведеш в леглото си, това е все едно да ми подариш кутре ли?

Тя поклати глава.

— Не става дума за теб, Джо. За мен е. Постъпвам напълно егоистично. Желая да съм близо до теб. Искам да ми говориш. Искам да ме любиш. — Усмихна му се притеснено. — И не възнамерявам да го отлагам. Няма да чакам да стане прекалено късно. Ще дойдеш ли в леглото с мен, Джо Куин?

— О, да. — Прегърна я през кръста. Гласът му потрепери също като нейния преди малко. — Разчитай, че ще го направя.

Глава 16

Същия следобед Спиро се обади на Ив и тя му съобщи какво й е разказал Дом за детството си.

— Техникът, който следи разговорите, засякъл ли е откъде звъни?

— Не, за жалост. Но думите на Дом съвпадат с малкото, което сме научили — уточни Спиро. — Свързахме се с училищата в Джеймисън. Няма архивни досиета за момчетата от семейство Балдридж. Попаднах обаче на няколко доклада от официален представител, посетил преподобния Балдридж, за да разбере защо момчетата не посещават училище. Преподобният твърдял, че синовете му учат у дома. Според него в обществените училища нямало да получат нужното религиозно образование.

— Нещо друго?

— Само едно. Докладите са за Езекил и Джейкъб. Кевин въобще не се споменава.

— Ако не е присъствал на службите, вероятно изобщо не са подозирали за съществуването му.

— Като съдя как е унищожен върхът на хълма, бих рекъл, че е искал да огласи присъствието си.

— Не е задължително. Действал е години наред и изглежда не е имал желание постъпките му да станат известни на широката общественост. Едва напоследък се е променил.

— Опожаряването на палатката и убийството на близките му е било в самото начало. Още не е знаел, но се е бил научил. — Спиро замълча. — Но макар сега да е по-различен, все още има навици, аналогични с поведенческия модел на организиран престъпник.

— Като начало — интелигентност над средното равнище — отбеляза Ив. — Но всички тези разсъждения не водят доникъде. Нужно ни е да знаем как изглежда. Къде е снимката?

— Не храни особени надежди. Отговорът може да не е в снимката.

— Какво имаш предвид?

— Това, което казах.

— Не работим ли заедно? Престани да го усукваш. Кажи ми.

Спиро не отвърна нищо.

По дяволите, беше упорит — агент от ФБР до мозъка на костите. Започваше да се уморява от опитите да изкопчи информация от него. Споразумяха се, но очевидно на този етап нямаше да отстъпи. Е, добре, тогава ще го притисне поне за времето.

— Кога?

— Скоро.

— Кога?

— Господи, колко си настойчива. Утре вероятно.

След тези думи затвори.

Получиха дубликат от снимката едва след два дни. Спиро дойде в къщата и връчи на Ив плик с размери 15 на 20.

— Ето я. Ще останеш разочарована.

— Защо?

— Погледни я.

Джо застана до нея, когато тя отвори плика и извади снимката.

Бе правена в обширен заден двор. Двама тийнейджъри седяха на преден план до маса за пикник; трето момче, далеч на заден план слизаше по стъпалата на верандата.

— Според госпожа Хардинг хлапето на стълбите е Кевин Балдридж — обясни Спиро. — Двамата до масата са Езекил и Джейкъб.

По дяволите! Кевин Балдридж бе не само на заден план, но и снимката бе преекспонирана и понеже той се бе движил, фигурата му бе размазана и напълно неразличима.

— Нищо чудно, че полицията я е върнала на семейство Хардинг навремето — отбеляза Ив. — Силуетът му е напълно размазан. Може да бъде всеки. Джо ми каза, че Чарли се безпокоял заради снимката. Сега разбирам защо. — Погледна към Спиро. — Фото технологията се е развила значително през последните двадесет и пет години. По онова време явно не са успели да я направят по-ясна, но сега има начин да го сторите, нали?

— Сигурно. Изпратих дубликат в Куантико. — Направи пауза. — Но се питах, дали ти не би искала да си поиграеш с нея. Нали и ти работиш с фотографии?