— Специалността ми е състаряването, а то е съвършено различно от необходимото в случая.
— О… — Спиро бе разочарован. — Жалко.
Така е, помисли си тя раздразнено.
— Нищо ли не си в състояние да направиш? — попита Спиро.
Тя се замисли.
— Възможно е. — Изправи се и взе телефонния указател. — В този град някой проявява ли снимки, занимава ли се с глобални корекции?
— Глобални корекции ли?
— Движението на вятъра и такива неща… Ето. — Беше открила реклама в жълтите страници. — „Пиксмор“. Сега да разберем дали разполагат с нужното оборудване и експерти, които да свършат тази работа.
— Луксозни портрети ли? — попита Джо, надникнал над рамото й да види рекламата, изобразяваща красива жена в едър план. — Не звучи особено научно.
— Как според теб си изкарват парите такива компании? Премахват всякакви пъпки, бръчки и тъмни, обрасли с косъмчета бенки от фотографиите. — Повторно погледна снимката. — Възможно е да успеят да се справят. Хората, които извършват корекциите, предпочитат да работят с диапозитиви, но ще им занеса снимката. Може би някой би се наел да я обработи. — Пъхна снимката в плика. — Такива ателиета обикновено са ангажирани за седмици напред. Ще окажеш ли малко натиск от името на ФБР?
— Ще наредя Чарли да те чака в „Пиксмор“ — предложи Спиро. — Колко време ще им отнеме?
Тя сви рамене.
— Не знам. Вероятно двадесет и четири часа. Зависи колко е добър техникът и колко часа е готов да работи извънредно.
— Ще помоля Чарли да остане при него, докато свърши.
— Добре би било. — Тръгна към вратата. — Това вероятно ще помогне.
— Ще те откарам — предложи Джо.
— Не е необходимо.
Той направи гримаса.
— В момента не съм в състояние да помогна с каквото и да било друго. Изпитвам необходимостта да съм ти нужен.
Кацнал на върха на виещ се планински път, „Пиксмор“ отстоеше на тридесет минути път от северната част на Финикс. Едноетажната сграда, цялата от стъкло и камък, проблясваше на слънчевата светлина. Чарли Катър спря на паркинга веднага след Джо и Ив.
— Радвам се, че си оптимистка по отношение на снимката. — Поклати глава. — Останах разочарован, когато я видях. Надявах се да съм попаднал на нещо.
— Наистина е така — увери го Ив. — Има какво да се извлече от нея.
— Същото каза и Спиро. — Кимна към тойотата, която влизаше в паркинга. — Ето го и Грънард.
— Той пък какво прави тук? — попита Ив.
— Беше с мен в хотела, когато Спиро звънна. Не ме оставя на мира. — Джо присви очи. — Но не е лош тип.
— На Спиро няма да му хареса.
— Уговорих се с него. Каза да му сервираме ордьовър, но не и основното ястие. И да сме сигурни, че си е тръгнал, преди да започнат работа по снимката.
Марк ги приближаваше усмихнат.
— Не поглеждайте към него в момента, но има вид на човек, готов за десерта — отбеляза Джо.
— По-добре намерете негатива. — Техникът Били Сънг нямаше навършени двадесет и пет години и определено не бе оптимистично настроен. — Не правя чудеса, така да знаете.
— Не разполагаме с негатив — отвърна Ив. — Шефът ти твърди, че си най-добрият техник тук. Положително няма да се затрудниш.
— Не ме четкай. Няма начин да не се затрудня. По този отпечатък има множество грешки. И да отстраня някои, едва ли ще се преборя с всичките. Нужна ви е някоя компания от Ел Ей, която работи с дигитална техника, или университетски екип, за да се увеличат тези точици. „Пиксмор“ не разполага с необходимата техника.
— Никакъв ли шанс нямаме?
Той сви рамене.
— Е, ще пробвам да направя нещо. Един от професорите ми в колежа разполага с държавна стипендия за изследователска работа и техниката му далеч не може да се нарече произведение на изкуството, но обикновено ми позволява да я използвам.
— Студент ли си още?
— Да. Нужна ми е диплома, за да получа работа в някоя от компаниите по Западния бряг. Налага се да се състезавам с всички вундеркинди от Калифорнийския и Колумбийския университет. Тези компании са наистина страхотни. Невероятно е какво постигат с дигиталните си компютри и софтуера си. — Погледна отново снимката. — Но и аз добре се справям, като се има предвид с какво работя.
— Убедена съм, че е така — увери го Ив. — Кой е този професор и къде е лабораторията му?