— Професор Дънкейл. Ралф Дънкейл. Лабораторията му е на около пет минути оттук по Блу Маунтин драйв.
— Възможно ли е да я получа утре?
Той поклати глава.
— Моля ви, много ми е важно.
Взря се за няколко секунди в лицето й и накрая бавно кимна.
— Ако получите разрешение от Гризби. Няма да му е приятно да изостане всичката останала работа.
— Шефът ти вече се съгласи — осведоми го Чарли. — Оставате на наше разположение през следващите тридесет и шест часа.
— Звучи ми като експлоатация на робски труд. — Сбърчи нос. — Макар и самият Гризби да е голям експлоататор. Миналия месец се наложи да го наплаши, че напусна, за да ми даде време за подготовка за заключителните изпити.
— Много ще съм ти признателна, ако ускориш нещата — увери го Ив. — Ще ми се обадиш ли?
— Аз ще ти се обадя — намеси се Чарли. — Отивам да помагам на господин Сънг.
— Нямам нужда от помощ. — Сънг изгледа Чарли хладно. — Правителството и без това се меси прекалено много в нашата работа. ФБР, ЦРУ, данъчната служба. А сега пристигате и вие и ме притискате.
— Хайде, хайде, човече. Само си върша работата.
— Да, да… — Сънг се отпусна върху пейката. — И друг път съм чувал тези приказки. Винаги ги следва замахване на камшик.
— Защо да не дойда аз вместо него — намеси се Марк Грънард и се усмихна на Сънг. — Възразяваш ли срещу малко публичност? Имаш шанс да ти помогне да получиш онази работа в Калифорния.
Сънг изглеждаше заинтригуван.
— Изключено — възрази Чарли категорично. — Предупредих те: няма да останеш тук, Грънард.
— Но нашият приятел ме харесва повече от теб.
Чарли посочи заканително с пръст.
— Вън!
Грънард въздъхна.
— Защо да не дойда, когато си свършите работата, господин Сънг? — Подаде му визитна картичка. — Обадете ми се.
След което напусна лабораторията.
— Резултатите са поверителни, господин Сънг — предупреди го Чарли.
— Да, да… — Сънг погледна замислено картичката, преди да я пъхне в джоба си. — Същото беше и с ядрените опити в Невада, от които всички заболяха от рак.
— Обадете ми се веднага щом научите нещо, моля ви, господин Сънг — обади се отново Ив. — Страшно ми е важно.
— Ще ви се обадя.
— Как мислиш, ще се справи ли? — обърна се Джо към Ив в колата.
— Има надежда. Изглежда отракан. — Облегна се на седалката. — Стори ми се, че обича предизвикателствата. Но Чарли ще се озори. Сънг очевидно ненавижда правителствените бюрократи.
— Май трябва да го запознаем със Сара. Е, сега какво ще правим?
— Прибираме се вкъщи и чакаме.
— Няма да е лесно.
— Никак. — Напоследък сякаш правеха само това. — Но Спиро поне ни даде възможност да ускорим процеса.
— Поема огромен риск, като се занимава с нас. Очевидно и той няма търпение да приключи цялата тази история.
— Аз също, Джо. — Затвори очи и се опита да се отпусне. — Аз също.
Беше почти три часът сутринта, но светлините в лабораторията на професора на Блу Маунтин драйв все още светеха.
Вероятно е щастлива, че е попаднала на човек, готов да работи така всеотдайно върху снимката, помисли си Дом. Но всеотдайността понякога е опасна.
А същевременно и вълнуваща. Всяка крачка, предприета от Ив, увеличаваше възбудата.
Защо ли не се отърва от снимката преди години? Тогава обаче се бе преместил и не му се струваше така важна. А сега онова, което ставаше в лабораторията, беше важно.
Времето променяше всичко: технологиите, морала, представите за добро и зло. Кой би се досетил колко ще се променят потребностите му? Приоритетите му сега бяха съвършено различни, иначе нямаше да стои пред лабораторията.
Какво ставаше вътре? Доближаваха ли се до истината?
Усети как от възбуда мускулите му се напрягат. Хайде, Ив, приближи се. Опитай се да ме откриеш…
— Още кафе? — попита Чарли.
Били Сънг нагласи компютъра.
— Не точно сега.
— Не си вечерял. Да отида ли да донеса нещо?
— Няма нужда.
Беше на път да успее. Да вървят по дяволите онези момчета от Ел Ей с цялото си съвременно оборудване. Той е не по-лош от тях. Само още няколко промени и вероятно ще…