— Получава ли се?
— Определено. — Разтърка очи и се наведе да разгледа по-добре изображението. — Не бях сигурен, че ще се справя, но… — Подсмръкна. — Господи!
— Направи ли го?
— Млъкни. Трябва да проверя…
Увеличи изображението. То ставаше все по-голямо и по-голямо.
Изключено беше да става дума за грешка.
Телефонът върху нощното шкафче на Ив иззвъня.
— Идваме при теб — съобщи й Чарли.
— Какво?
— Сънг иска да те види. Страшно е възбуден.
Тя седна в леглото.
— Значи успя?
— Не съвсем, но ще приключи всеки момент. Мърмори си нещо за увеличения и изображения и ще ти донесе снимката. Не ми позволява да я погледна, докато работи върху нея, но ще се намеся, когато приключи.
— Защо е цялата тази тайнственост?
— Нямам представа — отвърна Чарли кисело. — Явно гледа на мен като на дясната ръка на шефа. Звънна на някого, а после пожела да те види незабавно. Въобразява си, че историята се отнася само до него и теб, но това е задача на ФБР и той няма право да укрива… Къде си тръгнал? — Заговори отново в слушалката. — Трябва да приключвам. Сънг изглежда свърши. Току-що хукна към входната врата. Ще бъдем при теб след тридесет минути — увери я той и затвори.
— Сънг е успял, така ли? — попита Джо.
— Така твърди Чарли, но Сънг иска да говори с мен. — Остави слушалката и се изправи. — Ще бъде тук след тридесет минути със снимката. Отивам да се облека.
Джо се надигна в леглото.
— Защо иска да говори с теб?
— Обясних ти: не обича правителствените представители.
— Толкова силно, че е готов да те събуди посред нощ ли?
Тя тръгна към банята.
— Не ми пука, дори ако Сънг нахълта тук и легне в леглото при нас, стига да ми донесе снимката.
— Категорично възразявам срещу такова нещо — изръмжа Джо. — Хайде да слезем и да ги изчакаме долу.
— Къде се бави? — Ив отново погледна часовника. — Минаха вече четиридесет минути.
— Възможно е да им се е наложило да се върнат за нещо в лабораторията.
— Чарли нямаше ли да ни звънне в такъв случай?
— Може да е възникнал проблем с колата.
— Престани да ме успокояваш. Знаеш ли номера на мобилния телефон на Чарли?
Джо кимна и посегна към своя телефон.
— Никой не отговаря. — Затвори. — Време е да отида да ги потърся.
— Ще дойда с теб.
— По-добре остани. В случай че всички глупости, с които те успокоявах, отговарят на истината, какво ще стане, ако пристигнат точно след като съм тръгнал? Появят ли се, звънни ми и веднага се прибирам.
Прав беше. По-добре да остане. Но, по дяволите, наистина имаше чувството, че ще се пръсне от принудителното чакане.
Телефонът на Ив иззвъня четиридесет и пет минути по-късно.
— Станала е катастрофа — съобщи й Джо. — От пътя е изхвърчала кола и е паднала в пропастта.
Ръката й стисна телефонната слушалка.
— Те ли са?
— Не знам. — Замълча. — Колата е доста пострадала. Паднали са поне от тридесет метра.
Тя затвори очи.
— Господи.
— Лекарите и спасителният екип ще слязат да проверят дали някой е оцелял. Няма да е лесно. Наклонът е доста стръмен.
— Как е възможно да се оцелее след такова падане?
— Възможно е. Колата все още не е избухнала. Трябва да вървя. Ще ти се обадя по-късно. Спускам се със спасителния екип.
Колата все още не е избухнала.
Усети как я обзема страх.
— Остави ги те да си свършат работата, Джо. Не се намесвай.
— Харесвам Чарли Катър, Ив — отвърна той простичко и затвори.
И тя харесваше Чарли, но мисълта Джо да се приближи до колата я изпълваше с ужас. Набра отново номера му.
Никакъв отговор. Очевидно вече се спускаше надолу към колата.
Тръгна към входната врата.
По магистралата се виждаха проблясващите червени светлини на линейки, пожарни и половин дузина полицейски коли. Бяха насочили прожектор към пропастта. Жълта лента опасваше дясното платно.
Паркира отстрани на магистралата и изскочи от колата. Започна да си пробива път през тълпата, но, по дяволите, нищо не виждаше.
— Ив! — Спиро се приближаваше към нея. Кимна на някакъв полицай. — Всичко е наред. Пусни я да мине.