Тя се шмугна под лентата и изтича до ръба на скалата.
Спиро я последва.
— Не е редно да си тук, Ив. Какво си мислиш? Мястото гъмжи от транспортна полиция и…
— Не ме интересува. Къде е спасителният екип?
Спиро посочи движещите се светлини в дъното на пропастта.
— Почти са стигнали до колата.
Каква кола? Тя виждаше единствено маса огънати ламарини.
— Джо е долу с тях.
— Знам. Обади ми се. Но когато пристигнах, вече се бе спуснал с екипа.
— Знае ли някой какво е станало?
Спиро поклати глава.
— Няма свидетели. Все още не сме наясно дали са били принудени да изскочат от магистралата, или някой умишлено е повредил спирачките. Дори не сме сигурни, че е взетата под наем кола на Чарли. Спасителният екип ще се опита да ни съобщи по радиостанцията регистрационния номер.
— Но ти смяташ, че е той…
— Ти не смяташ ли същото?
— Да. — Светлините бяха почти до колата. — Имаш ли представа колко време ще отнеме?
— Зависи какво открият там долу. — Направи пауза. — Но съм длъжен да те предупредя, че спасителният екип вече надушва миризмата на бензин. Което е по-лошо — бензинови изпарения се носят над колата. Само една искра и…
Тя неволно застина.
— Тогава им нареди да се махнат.
— Трябва да се опитат да спасят човека или хората в колата.
— Не е задължително да избухне, нали? Виждала съм обгорени жертви и…
— Знам — каза Спиро тихичко. — Никой не желае това да се случи. Ръководителят на екипа ще преустанови акцията, ако стане прекалено опасно.
— Джо няма да го послуша. Той не изпълнява ничии нареждания. Ще направи каквото сметне за необходимо, за да ги извади от колата.
Господи, как й се искаше да е там долу, за да направи нещо.
— Спокойно, Ив. Спасителният отряд няма да допусне грешка, поради която да пострада някой. За да разрежат ламарините, ще използват инструменти „Хърст“. Така няма да предизвикат искра.
Светлините се движеха и заобикаляха размазаната метална маса.
Минаха десет минути. После петнадесет.
— Защо не се връщат? Не можеш ли да разбереш какво става? — обърна се тя към Спиро.
— Ще се опитам. — Агентът отиде до командния център и се върна след малко. — Извадили са един мъж. Засега не могат да потвърдят напълно, но според тях другият е мъртъв. Ръководителят на екипа реши да изтегли хората си.
— Защо?
Той се поколеба.
— Капакът на колата е хлътнал. Не са успели да стигнат до акумулатора, за да го откачат. Изключили са запалването, но все пак има опасност колата да пламне…
— Всички ли се качват?
— Погледни сама.
Светлините долу се движеха по-бързо; отдалечаваха се от колата и се насочваха към склона.
Господи, нека един от мъжете, побягнали към безопасността, да е Джо!
Погледът й отново се насочи към купчината метал. Край нея все още се забелязваше една светлина.
— Джо!
Знаеше, че е той! Дяволите да го вземат! Няма кой друг да е!
— Господи, той е луд — възкликна Спиро.
Джо, махни се оттам, моля те.
Мина минута; две.
Махни се. Махни се. Махни се.
Колата избухна в пламъци.
Ив изпищя.
Джо!
Хукна към ръба на скалата.
Спиро я хвана.
Тя се опита да се освободи.
— Пусни ме!
— Не можеш да му помогнеш. Има шанс да не е пострадал.
Да не е пострадал ли? Нали видя светлината в колата, когато избухна?
— Слизам долу!
— В никакъв случай. — Хвана я по-здраво. — Прекалено много хора пострадаха тази нечии. Нямам намерение да видя как се търкулваш надолу по стръмнината.
Тя го изрита в слабините и хватката му отслабна. Затича се, но двама полицаи я сграбчиха и насила я събориха на земята.
Съпротивляваше се отчаяно, риташе, размахваше юмруци.
Джо!
Обгърна я тъмнина.
— Кучи сине, защо я удари?
— Не съм я удрял — увери го Спиро. — Беше един от полицаите на Финикс. Опитваха се да й попречат да се спусне в бездната и да се убие. Не е пострадала лошо. Само е зашеметена.
— Защо не им попречи?
Джо. Това е гласът на Джо. Отвори рязко очи. Джо бе коленичил до нея. Лицето на Джо, изцапано с машинно масло, порязано на бузата… Но беше жив. Господи, жив!