— Как се чувстваш? — Джо гледаше намръщено. — Нараниха ли те?
Жив е!
Тя поклати глава.
— Лъжеш. Защо плачеш, ако не си наранена?
Представа нямаше, че плаче.
— Не знам. — Надигна се и избърса бузите си. — Добре съм.
— Не си добре. Легни отново.
— Млъкни, Джо. — Гласът й потреперваше. — Казах, че съм добре. И не благодарение на теб. Господи, колко си глупав. Мислех те за умрял, идиот такъв! Видях светлината в колата точно преди да избухне.
— Наложи се да хвърля фенера, когато се измъквах от колата.
Престани да трепериш. Той е жив.
— Въобще не биваше да ходиш там.
— Знам — отвърна той уморено. — Ръководителят на екипа е бесен, но исках да се уверя лично. Хвърли поглед към Спиро. — Съжалявам, но в колита беше Чарли. Надявах се, че не е мъртъв, и се вмъкнах да се убедя.
— И мъртъв ли беше?
Спиро трепна.
— Били Сънг беше жив, когато го измъкнахме от колата, но издъхна, преди да го качим горе.
Мъртви. И двамата. Симпатичният Чарли Катър и Били Сънг с амбициите си да завладее света. И Джо можеше да е мъртъв. Джо…
— Ив?
Джо я гледаше угрижено.
— Чух какво каза. Мъртви са. И двамата. — Обгърна раменете си с ръце, но не преставаше да трепери. — Чух какво каза.
— Студено ти е — промълви той и посегна към нея.
— Да не си посмял да ме докоснеш! Добре съм. — Гласът й се извисяваше; опита се да го овладее. — Не аз слязох долу. Не аз направих глупостта…
— Хайде. — Джо я хвана за ръката и й помогна да стане. — Ще те заведа вкъщи.
Тя се отскубна от него.
— Да, най-добре я заведи вкъщи — намеси се Спиро.
— Засега полицаите са се съсредоточили върху катастрофиралата кола, но все още има заповед за задържането й. — Направи гримаса. — Трябва да звънна по телефона. Страшно ми е неприятно.
На съпругата на Чарли, помисли си Ив мрачно. Чарли не оцеля; и Джо за малко да загине. Господи, повдигаше й се.
— Тя е бременна — смотолеви Ив. — По-добре изпрати някой да й го съобщи лично.
— Ще изпратя някой от колегите да я види, но аз трябва да свърши мръсната работа.
— Ела при нас, когато приключиш — предложи Джо. — Има за какво да поговорим.
Отвори якето си. Половината от плик 15 на 20 сантиметра бе пъхнат под колана на джинсите му.
— Снимката ли е? — попита Спиро.
— Все още не съм имал възможност да я погледна, но лежеше на пода на колата до Чарли. Беше се заклещила под седалката и се скъса, когато я изтеглих и побягнах.
Спиро протегна ръка.
— Дай ми я.
Джо поклати глава.
— Ще я получиш, след като я видим, а сега нямам намерение да се бавя повече. Трябва да заведа Ив у дома. Не е добре.
— Глупости! По-скоро бих умряла, отколкото да чакам да видя лицето на убиеца. — Опита се да спре треперенето на ръцете си, докато поемаше плика. По лицето й се изписа разочарование, когато извади снимката. — Не!
Една трета от снимката липсваше. Третината с Кевин Балдридж на стъпалата на верандата.
Два напразно погубени човешки живота.
Спиро изруга.
— Защо не се е скъсала тази половина!
— По закона на Мърфи — обясни Джо. — Но това е само копие. Ив, в състояние ли си да направиш нещо?
Тя се замисли.
— Може би. Вероятно Сънг е направил копия. Или работата му да е съхранена в компютъра.
Джо погледна Спиро.
— Изкарай ни разрешително да отидем в лабораторията на Блу Маунтин драйв.
Спиро кимна.
— Ще се срещнем там след два часа.
— Ще бъдем там — увери го Ив.
— Хайде — подкани я Джо и се опита да я прегърне през кръста, — да си вървим вкъщи.
— Не ми е нужна помощта ти. — Отблъсна ръката му и се отправи към колата. Трябва само да поставя единия си крак пред другия. И да не поглежда към Джо, да се контролира, иначе ще се разпадне на милион парченца. — Ще се видим в къщата.
— Идвам с теб. За бога, току-що те халосаха по главата.
— Това не значи, че не съм в състояние да…
— Няма да те оставя да шофираш.
— И какво ще направиш с твоята кола? Тук ли ща я оставиш?
— Хич не ме интересува колата.