Марк отложи отиването в приюта при Джейн за единадесет часа и така си осигури достатъчно време да убие пазача и да стигне до алеята, където се криеше Майк. Не е имал никакви затруднения и да контактува с Фрейзър преди години.
— Никой не отговаря в хотела на Грънард. — Спиро набираше друг номер. — Ще изпратя човек там.
Грънард. Дом.
Снощи искаше да остане в лабораторията. Даде телефонния си номер на Сънг.
Спиро приключи разговора и тръгна към входната врата.
— Ще започна да събирам сведения за произхода на Грънард. Не знам с какво ще ни помогне това. Няма начин да разберем колко пъти се е превъплъщавал. Върнете се в къщата и стойте там.
Грънард.
През целия път Ив не преставаше да разсъждава върху факта, че Грънард и Дом са един и същи човек. Изглеждаше налудничаво, но същевременно имаше логика. През цялото време беше наоколо, а тя не бе изпитала и капка съмнение. За бога, дори се чувстваше виновна, че не му предостави повече информация. А той я бе предупредил да не допуска Дом да ги види заедно с Джейн във Финикс.
Изпита усещането, че са я изритали в корема.
— Джейн!
Беше оставила Джейн сама.
— Колко сме далеч…
— По дяволите. — Джо натисна газта. — Успокой се. Само на една пряка от къщата сме.
Префучаха през портите; тя изскочи от колата и се затича към къщата.
— Ив.
Джо тичаше след нея.
Джейн беше в безопасност. Двама пазачи охраняваха Джейн, Сара и Монти.
Но Дом бе стигнал до верандата на къщурката на Джо при езерото.
Изкачи стъпалата по две наведнъж.
Със замах отвори вратата на Джейн.
Завивките върху леглото бяха изпомачкани и отметнати настрана.
Джейн не беше там.
— Да проверим при Сара — предложи застаналия зад нея Джо.
Сара се надигна сънено, когато връхлетяха в спалнята й.
— Какво има?
— Джейн. Не можем да я намерим… — Ив седна с въздишка на облекчение върху леглото. — Слава богу.
Джейн лежеше сгушена до Монти върху одеяло на пода до леглото на Сара.
— Дойде преди два часа — обясни Сара. — Сънувала нещо лошо, свързано с Монти, и попита дали разрешавам да остане. Всичко е наред, нали?
Ив кимна, опитвайки се да успокои бясно биещото си сърце.
— Всичко е наред. Просто се уплаших. Съжалявам, че те събудих.
— Не се притеснявай. Ив и Джо излязоха.
— Господи, как се бях изплашила — промълви тя.
— И аз. — Джо я обгърна с ръка. — Хайде да отидем да направим кафе. Една добра доза кофеин няма да ми се отрази зле.
Сара влезе в кухнята след около час.
— Добре. Какво точно става? — Прозина се. — Опитах се да заспя, но не успях, защото се размислих.
— Не искахме да те безпокоим.
Джо й наля чаша кафе.
— Е, поне не събудихте Джейн и Монти. Те спят съня на блажените. — Отпи от кафето. — Чудесно нещо е. Е, защо се беше изплашила за Джейн?
Сара изпи и втора чаша кафе, докато й разкажат всичко. Облегна се назад.
— Значи всичко е на път да свърши.
— Не е свършило, докато той не умре или не попадне зад решетките — възрази Ив.
— Но сега разполагаш с лице и име. Ако се изплъзне на ФБР, го покажете в „Най-търсените в Америка“ или друго подобно предаване. Все някой ще откликне.
— Както го казваш, звучи съвсем просто — отбеляза Джо сухо.
— По душа съм си проста. — Сара се усмихна. — Така е, защото живея с кучета. Всичко е или бяло, или черно. И постигаш целта си, като следваш най-пряката пътека. Затова се занимавам със спасителни акции, а не съм ченге като теб, Джо. Не понасям…
Телефонът иззвъня. Ив вдигна закачената на стената слушалка.
— Изчезвайте — нареди Спиро. — Кажи на Джо да ви изведе с Джейн оттам.
— Защо? Дом ли?
— Не, няма и следа от Дом. Но полицията на Финикс всеки момент ще цъфне на прага ви.
— Защо? Да не съм била разпозната на мястото на катастрофата?
— Получили са анонимно съобщение къде да те намерят. Хайде, отгатни кой би им се обадил.
— Грънард.
— Точно така. Очевидно иска да те извади от убежището ти.
— И успява. — Опитваше се да събере мислите си. — Но ако ме вкарат в затвора, той няма да е в състояние да…