— Джейн няма да е в затвора. Веднага ще я върнат под опеката на властите за защита на децата в Атланта.
Ако върнат Джейн на властите, ще се озоват отново в квадратче номер едно.
— С колко време разполагаме?
— С никакво. Изчезвайте оттам веднага.
Тя затвори.
— Полицаите от управлението във Финикс що бъдат тук всеки момент. Получили са анонимно съобщение за мен и Джейн. — Обърна се към Сара. — Ти и Монти се изпарявате оттук. Обади се на Логан и му кажи какво става.
Сара се отправи към вратата.
— Тръгвам.
Ив кимна.
— Отивам да взема Джейн. Сложи малко дрехи в някой куфар, Джо.
Тъкмо стигнаха до портата, когато крилата се отвориха и те видяха проблясващите светлини на патрулните коли точно зад ъгъла.
Джо изруга под нос.
— Излизай — просъска му Ив.
— Какво?
— Излизай и се скрий в храстите. Искат да заловят мен и Джейн.
— И очакваш да те изоставя ли?
— Аз ще попадна в затвора. На теб се пада задачата да държиш Джейн под око.
Джо избълва още една ругатня, но се шмугна през вратата и потъна в храстите покрай алеята. Ив се настани зад волана и мина през портата.
Фаровете на полицейската кола почти я заслепиха, когато блокираха пътя й.
— Е, в страшна каша си се забъркала — каза Логан, — а и затворническите дрехи никак не ти отиват.
— Не биваше да идваш тук. — Ив се наведе напред, за да го види по-добре през стъклото. — И освен това аз съм в кашата, не ти.
— Не си права. Добре ли се отнасят с теб?
— Както към всеки друг престъпник. Тук съм едва от двадесет и четири часа, но ми стига. Вече не ще посмея дори да пресека неправилно улица. Затова пък разполагам с доста време за размисъл. — Стегна в юмруци скръстените на гърдите си ръце. — Явно Грънард именно това е искал. Държи да ми покаже, че дори да го преследват, още е в състояние да протегне ръка и да ме докосне. Искал е да се почувствам безпомощна и да се питам какво ли е станало с Джейн. И го постигна. Снощи за малко не полудях. Сара обади ли ти се?
Той кимна.
— Нареди ми да се направя ни голяма клечка и да уредя да те пуснат под гаранция.
— Става въпрос за отвличане, Логан. Никой няма да ме пусне под гаранция.
— Все нещо ще се уреди. Налице са смекчаващи вината обстоятелства. Барбара Исли не е отмъстителен човек, пък и ти по принцип не си опасен субект. — Замълча. — Но ще бъде по-добре, ако им кажеш къде се намира Куин. Искат да го разпитат доколко е свързан с тази история.
— Нямам представа къде е.
— А и да знаеше, нямаше да го съобщиш. — Изправи се. — Е, ще видя дали има съдии в този град или в Атланта, върху които да упражня влияние.
— Логан, къде е Джейн?
— Държат я в местния приют за деца. Ще я върнат в Атланта, щом изпратят придружител да я вземе. Спиро помоли да ти предам, че е оставил хора да я наблюдават.
— Не е достатъчно.
— Грънард се крие.
— Няма да стигне далеч. Приближава краят на играта му. Скрие ли се окончателно, значи е загубил. Никога няма да признае подобно нещо. — Тя направи пауза. — Ако не успее да стигне до мен, ще убие Джейн. За него това е следващата логична стъпка. Иска и двете, ни, но първо ще посегне на Джейн — знае как да ме нарани.
— Смята, че така ще те нарани. Убедена ли си?
— О, да. — Усмихна се мрачно. — Негодникът дори ме предупреди никога да не допусна Дом да ни види двете заедно.
— Много мило. — Погледна я изпитателно в лицето. — Изкушавам се да те оставя тук известно време. Поне си в безопасност.
— И Джейн се превръща в мишена.
— Ще й осигуря защита.
— Бяха й осигурили защита и в приюта, а се оказа, че Дом е могъл да се добере до нея и там. Гласът й трепереше от отчаяние. — Ако имаш начин да ме измъкнеш оттук, направи го, Логан. Представа нямаш колко бързо ще се задейства той…
Джон поклати глава.
— Никак не ми се нрави…
— Моля те.
Той изруга тихо и рязко се изправи.
— Ще проверя какво мога да направя. Опасявам се, че няма да стане днес. Ще се наложи да останеш тук евентуално още двадесет и четири часа.
Тя също се изправи. Пазачът се приближи, за да я отведе в килията.
— Побързай — подкани тя Логан.
Още двадесет и четири часа.