Думите се въртяха в главата й, докато вървеше по дългия коридор към килията. Мисълта за всякакво отлагане я плашеше до смърт. Колко време щеше да чака Грънард?
Възможно е и всичко да се окаже наред. Джо ще бди над Джейн, ще се погрижи за нея.
А Грънард ще дебне Джо. Наясно е, че Джо пази Джейн. Следователно Грънард ще се опита да отстрани първо Джо.
При тази мисъл душата й се изпълни с ужас.
Няма да предприемам рискове, освен ако не се налага. Никога не съм искал да живея повече, отколкото в този момент.
А тя го накара да поеме огромен риск. Именно тя превърна Джо в мишена.
Вратата на килията се затвори с трясък зад гърба й. Намираше се на крачка да изпадне в паника. Беше като в капан, в невъзможност да предприеме каквото и да било.
Трябваше да се успокои. Затвори очи и пое дълбоко въздух. Ако се паникьоса, попада право в ръцете на Грънард. Вероятно сега той седеше някъде и си я представяше в килията, блаженстващ от страха и мъката й.
Не биваше да му дава каквото иска. Той желае да се паникьоса. Вместо това трябваше да запази самообладание. Да не се поддаде на неразумни емоции. Да му отвърне с логика.
Двадесет и четири часа.
Трябваше да прекара това време като мисли за Грънард; да си припомни всяка минута, всеки разговор от последните няколко седмици. Да намери начин да открие подход към него; някаква слабост, от която да се възползва. Да си представи, че е един от черепите, които й предстои да измери и да реконструира. Да използва ума, талантите и инстинкта си.
Седна на койката и се облегна на стената.
Стой настрана от хората, които обичам, Дом. Мисли си как треперя в тази килия. Наслаждавай се на образа.
И тогава — може би — ще разполагам с достатъчно време да открия начин да спечеля проклетата ти игра.
Следващия следобед в един и четиридесет и пет я пуснаха под гаранция. Логан я чакаше пред затвора.
— Добрата новина е, че се очаква всички обвинения да бъдат оттеглени. Спиро упражни макар и дискретен натиск върху Исли. — Замълча. — Но докато всичко не приключи, нямаш право да се приближаваш до Джейн. Едно от условията да те пуснат е да стоиш поне на петдесет преки от приюта, в който се намира. Ако не го спазиш, веднага ще те приберат.
— Очаквах подобно нещо. Тя добре ли е?
— Добре е. Оставих човек да наблюдава тукашния приют. — Хвана я подръка и заслизаха по стълбите. — Придружителят от Атланта ще пристигне днес и ще я отведе.
— Кога?
— По някое време вечерта.
— Тогава сигурно ще тръгнат утре сутринта.
Докато й държеше вратата на колата отворена, веждите му се стрелнаха нагоре.
— Приемаш го изключително спокойно.
— Нищо подобно. — Настани се в колата. — Загубила съм си ума от страх.
— Е, изглеждаш по-различна от вчера.
Заобиколи и седна зад волана.
Тя извади мобилния си телефон и набра номера на Джо. Господи, гласът му звучеше прекрасно.
— Навън съм — обяви тя.
— Слава богу.
— Ще започнат да се случват разни неща. Скоро.
— След като си навън, то се подразбира от само себе си.
— Ще ти звънна по-късно.
Затвори.
— Куин ли?
Тя кимна.
Той се усмихна язвително.
— Но нямаш представа къде се намира, нали?
— Точно така. Знам само, че пази Джейн.
Логан реши да смени темата.
— Къде искаш да отидем?
— Обратно в къщата ти. Имам да свърша някои неща.
— Какви неща?
— Няколко телефонни обаждания, а после ще седна на компютъра.
— Не възнамеряваш да наемеш снайперист да очисти Грънард, надявам се.
— Идеята е доста съблазнителна. — Поклати глава. — Но не възнамерявам да го направя.
— Ще ми позволиш ли да ти помогна?
— Определено.
Сара Патрик ги посрещна във фоайето.
— Добре дошла у дома. — Погледна към Логан. — Очевидно си направил необходимото.
— Не посмях да постъпя по друг начин. Шубе ме е от Монти. — Обърна се към Ив. — Ще получиш необходимото ти след два часа. Става ли?
Тя кимна.
— Благодаря ти, Логан. Длъжница съм ти.
— Приятелите никога не са длъжници помежду си. — Усмихна й се. — Запомни го.