Този път я откри след пет минути. Беше спряна отстрани в пуста улица.
— При мен е, Ив.
Дом.
— Лъжеш. Тя е на път за летището.
— Не. Скоро ще ти се обадят по телефона. Просто исках да знаеш, че играта почти приключи. Време е да изложа претенциите си.
— Не ти вярвам.
— Вярваш ми. Долавям го по гласа ти.
— Дай ми да говоря с нея.
— Тя не е в състояние да говори. Упоих малкото ангелче. Само едно леко боцване. Доста изтъркан стар номер, но ефикасен. Така хубаво се бях дегизирал, но тя изглежда разпозна гласа ми. Освен това ще я отведа на известно разстояние и ми е нужно да е кротка. — Помълча. — Да ти кажа ли какво ще й направя, преди да я убия, Ив?
— Не! — Затвори очи. — Не я наранявай.
— Засега няма. В момента никак няма да е забавно. Няма да усети нищо.
Ив почувства как я обзема див гняв.
— Ядоса се, нали? Почти долових вълната на ярост по телефона. Доста е приятно, но наистина не бива да ме глезиш по този начин.
— Ти не я искаш. Искаш мен.
— Точно така. Желая ти да умреш първа, изпълнена със съзнанието какво я очаква. Ела и я вземи.
— Къде я водиш?
— На място, което помниш. Земя със земя, сол със сол. Стори ми се подходящо. Някои от убийствата, доставяли ми най-голямо удоволствие, извърших там. Но не се притеснявай. Няма да те накълцам на парчета, както постъпих с другите. Прекалено много те уважавам.
— Тя там ли ще бъде?
— Не съм глупав. А ако ми заложиш капан?
— Няма да се кача на площадката за палатки, докато не се убедя, че е жива, докато не чуя гласа й.
— Ще го чуеш. Бъди там утре вечер в девет.
След тези думи затвори.
Господи!
Тя си мислеше, че се е приближила, а Дом все пак успя да изтегли килима изпод краката й. Джо й звънна.
— Отвлякъл я е. Открих двамата полицаи мъртви в патрулната кола, а Джейн беше изчезнала.
— Знам. Дом ми се обади.
— По дяволите! Всичко съм прецакал.
— Вината не е твоя — промълви тя безизразно. — Дегизирал се е. Дори Джейн не го е разпознала веднага.
— Жива ли е?
— Той твърди, че да. Поне в момента.
— Нищо не предприемай. Тръгвам към теб — каза Джо и затвори.
Джо щеше да дойде и част от ужаса щеше да я напусне. Няма да й се налага да се справя сама.
Не, точно обратното. От самото начало бе наясно, че ще се наложи да се изправи лице в лице с Дом сама. Бе заложил капана и възнамеряваше да убие както нея, така и Джейн. Няма да се поколебае да унищожи и Джо, ако е наоколо.
Значи трябваше да провали плана му. Да хване ловеца, преди капанът да е заложен.
— Сара! Ще дойдеш ли за малко?
Сара се появи на прага.
— Какво има?
Ив вдигна пръст.
— Само секунда.
Набра номера на мобилния телефон на Спиро. Той отговори на третото позвъняване.
— Дом е хванал Джейн и знам накъде се е запътил. Искам да ме посрещнеш там. — Наложи се да спре, за да овладее гласа си. — Нали искаше да ме използваш за стръв? Хайде, измисли начин как да го сториш.
Глава 18
Следващата вечер
20,45 часът
Свещи. Навсякъде.
Свещници със свещи, чиито пламъчета танцуваха на вятъра. И фенер. И газени лампи.
Ив паркира колата в подножието на хълма и погледна към площадката, където е била палатката.
Това е, за да ме посрещнеш ли, Дом? Там горе ли си?
Набра номера на Спиро.
— Къде си?
— На около три километра от Джеймсън в отбивка на пътя. Не рискувахме да се приближим повече, за да не ни забележи. От върха на хълма се вижда на километри наоколо.
— Знам. Виждате ли свещите?
— Да. Помни: дай радиосигнала веднага щом се убедиш, че Дом е там, и ние ще пристигнем.
— Не предприемайте нищо, докато не се уверя, че Джейн е жива и в безопасност. Уговорката ми е той да ми се обади.
— Стой заключена в колата, докато не си напълно сигурна. Там поне си в безопасност. Имаш ли оръжие?
— Револвер.
— Куин ли ти го даде?
— Не. Казах ти, че не желая той да е в течение. Сара имаше един и ми го зае. В джоба на якето ми е.
— Куин много би ни помогнал.
— Не мога да рискувам Дом да го убие. Той и без това вече направи прекалено много за мен.