— Трябваше да се досетя, че желанието ти да защитаваш ще проговори. Не се колебай да използваш оръжието.
Затвори.
Тя седеше в колата, загледана в свещите на върха на хълма.
Пет минути. Седем минути.
Телефонът иззвъня.
— Радваш ли се на свещите ми? — попита Дом.
— Искам да говоря с Джейн.
— Съмняваш ли се в мен? Не помниш ли? Искам ти да умреш първа?
— Дай да говоря с Джейн.
— О, добре.
— Ив, не прави каквото той ти казва — изкрещя Джейн в слушалката. — Той е хлъзгав гадняр и аз…
Дом дръпна телефона.
— Това стига ли ти? Само толкова ще чуеш. Проявих страхотно търпение към Джейн, откакто се съвзе, но тя наистина започва да ме дразни.
— Достатъчно ми е.
— Тогава заповядай в гостната ми. Ще съм там след десет минути.
Тя натисна бутона за изключване и бързо набра Сара.
— На десет минути път оттук е.
— Това покрива доста голям терен.
— Открий го. Ако ме убие и избяга, не допускай да се насочи към Джейн.
— Ще направим всичко по силите ни.
Девет минути.
Стой в колата. Бъди в безопасност още известно време. Стой и наблюдавай потрепващите пламъчета на хълма.
Сара запаса колана с уредите и Монти се напрегна.
— Точно така, момчето ми. Време е да се хващаме за работа. — Даде на Монти да помирише тениската на Джейн. — Намери я.
Хукна по дирята след него в тръс. Вече се бе запознала с терена наоколо и се бе спряла на две вероятни места, определени с помощта на логиката.
Не би държал Джейн на открито. Значи или е в гората в подножието на планината на запад, или в обраслата с храсти падина на изток.
И двете отстояха от хълма на десет минути път пеша.
В коя посока да поеме?
Ще вземе решение, когато стигне по-близо. Господ да й помогне да избере правилната. Монти почти тичаше.
Дете…
Десет минути.
Ив отвори вратата и излезе от колата. Студеният въздух я прониза до кости. Беше безлунна нощ, студена като лед. Щеше да вали сняг.
Тръгна да изкачва хълма.
Свещи.
Пламъчета.
Там ли си, Дом?
Стигна върха.
Никой.
Само свещите, пламъчетата и играещите сенки по голата земя. Не бе така ярко осветено, както й се бе сторило отдолу. В далечния край на площадката имаше плътна сянка.
Навлезе по-навътре в кръга от светлина.
Наблюдава ли я, или въображението й си прави шеги?
Извърна се.
Никой.
Или има някой? Нещо в сенките…
Поколеба се и тръгна от светлината към сенчестите петна.
— Дом? Нали ме искаше тук? Ела и ме вземи.
Никакъв звук.
Време е да вземе решение.
Сара спря да си поеме дъх.
Горичката или падината?
Монти вече бе взел решение. Препускаше към горичката. Спря, подуши и отново пое.
Беше уловил дирята на Джейн.
Нещото в сенките не беше фигура, даде си сметка Ив. Имаше нещо на земята… Приближи се.
Все още не различаваше какво стои пред нея.
Направи още няколко крачки.
Започваше да придобива неясни очертания.
Почти стигна до нещото.
Тяло ли е това?
Господи!
Джейн?
Изпищя.
Тялото на мъжа бе с разпънати крайници, привързани към четири колчета, а очите му бяха широко отворени. Чертите му бяха застинали в мълчалива агония.
Марк Грънард.
— Така разпънах и баща си.
Извърна се и видя Спиро зад себе си. Той й се усмихна.
— Малък подарък за добре дошла. Щеше да е момиченцето, но знаех, че няма да дойдеш, ако не се надяваш, че имаш шанс да я спасиш.
— Ти ли си Дом? — прошепна тя.
— Разбира се.
Човек, който се взира в чудовища.
Но самият той беше чудовището.
— Господи, каква глупачка се оказах. Няма никакъв капан. Никакви агенти на ФБР, готови да ме спасят в последния момент, не се навъртат наоколо.
— За жалост е така. — Пристъпи по-напред и почти се загуби в сенките. — Не си слагай ръцете в джобовете. Имам нож в ръката и мога да го забия в теб веднага, но не желая всичко да приключи толкова бързо. Играта беше превъзходна и искам да се насладя на победата.