— Разказах ти — намеси се Ив. — Но ти въобще не ми обърна внимание.
— Е, доста е изолирано. Няма ли други къщи край езерото?
— Не. Джо е купил езерото и цялата земя наоколо и не продава.
Сандра се засмя и подхвърли на Джо.
— Постъпваш много недружелюбно.
— Обичам да съм сам, когато съм тук. — Затвори багажника. — Срещам се с достатъчно хора в града. Вписал съм имота на името на тръста, който управлявам, и никой не знае, че притежавам това място. Дори в отдела не знаят. — Усмихна се на Ив. — С изключение на неколцина избрани приятели.
— Е, поне къщурката изглежда привлекателна и дружелюбна — отбеляза Сандра.
Ив винаги бе харесвала къщурката — малка, уютна, с много прозорци, през които нахлуваше слънчева светлина.
— Ела да я разгледаш отвътре — предложи тя на майка си.
— Трябва да се връщам в града. Рон се тревожи, когато не съм се прибрала за вечеря.
— Защо не му звъннеш?
Сандра поклати глава.
— Ха, да не съм глупава. Не желая да свиква да се храни сам. Ще ти се обадя утре и тогава ще си поговорим. — Прегърна Ив сърдечно. — Добре завърнала се у дома, малката ми. Липсваше ми. — Отстъпи назад и погледна към Джо. — Да те откарам ли в града?
— Джипът ми е тук. Него ще използвам. Благодаря ти, Сандра.
— Няма защо. — Сандра се настани зад волана и запали колата. — Доскоро.
Ив се загледа след изчезващата кола, после помогна на Джо да качи багажа на верандата.
— Нещо не разбирам — промърмори той и поклати глава. — Двете не сте се виждали повече от година, а тя хуква да вечеря заедно с приятеля си и ти сякаш нямаш нищо против.
— Не е необходимо да го разбираш. Достатъчно е, че ние двете се разбираме. — Никой, който не е преживял кошмарното й детство, не би могъл да го схване. Белезите все още бяха налице и никога нямаше да изчезнат, но тя и Сандра бяха изградили върху тях една здрава връзка и се чувстваха добре. — Досега мама никога не е имала стабилна връзка. Нейно право е да я защитава. Наистина е увлечена, не намираш ли?
— Да. — Отключи вратата. — И май няма нищо против.
— Няма. — Ив направи пауза. — Странно ще е без Даян тук.
— Защо? Идвала си тук и преди да се оженя. Даян никога не е харесвала мястото истински. Предпочиташе цивилизацията.
Тя се огледа и се сети как кучето на Джо винаги идваше да я посрещне.
— Къде е Джордж? В апартамента в града ли.
— Не. При Даян. Рядко съм си вкъщи. По-добре му е при нея.
— Сигурно ти е било трудно да се разделите.
— Да. Обичам това куче.
Отвори вратата и посочи към ъгъла на стаята.
— Господи. — Видеокамери, компютър, бюро и статив. — Къде намери всичко това?
— Нахълтах в ателието ти в града и донесох цялото оборудване, което застрахователната компания възстанови след обира миналата година. Май не съм забравил нищо.
— Точно така. — Тя пристъпи навътре. — Донесъл си ми всичко необходимо.
— Това е целта на живота ми — подметна той небрежно. — Заредих също така къщата с храна. — Отиде до камината и коленичи до цепениците. — Ще запаля огън, преди да тръгна.
— Няма ли да останеш?
Той поклати глава.
— Репортерите те търсят. Ще бъде трудно да открият къщурката, но не е невъзможно. Ще потърся начин да оставя няколко фалшиви следи. — Направи пауза. — И ще кажа на Сандра да не идва тук, докато не си свършиш работата. Има опасност да я проследят. Ако искаш да научиш как се развиват нещата, прави го по телефона. Става ли?
— Става.
Той говореше за всичко, но не и за най-важното за нея.
— Кога ще получа черепа?
— Утре. Все още е при доктор Комден в щатския университет на Джорджия. Той е антропологът, който състави първоначалния доклад. Утре ще уредя да получа разрешение от отдела, ще взема черепа сутринта и ще ти го донеса следобед. Ако има промяна в плана, ще ти звънна. — Тръгна към вратата. — Междувременно се опитай да поспиш. Не дремна повече от час по време на полета.
— Добре. — Добави натъртено: — Но първо ще звънна Логан да му съобщя, че сме пристигнали благополучно.
— Едва ли го очаква.
— Но ще го оцени. Нямам намерение да го изключвам от живота си просто защото вече не сме заедно. Заслужава по-добро отношение.
Джо сви рамене.
— Нямам намерение да споря с теб. Само не допускай да те разстройва. Имаш нужда от почивка.