— Приказките бързо се разпространяват, нали? — Джо се усмихна язвително. — Все съм си мислил, че имате по-интересни неща, за които да си говорите. Е? Тези слухове в нещо като градска легенда ли ме превръщат.
— Не, просто в чудатост. Търсиш онези деца, нали. Убитите от Фрейзър, които той отказа да посочи къде ги е заровил. — Пак свъси вежди. — Станало е преди почти десет години. Мислех, че вече си се отказал.
— Родителите им не са се отказали. Искат да приберат труповете на децата си у дома, да ги погребат както подобава. — Погледна надолу към скелета. — Повечето жертви са били близки на някого някъде.
— Така е. — Бозуърт поклати глава. — Деца. Никога не ми е било ясно защо някой убива деца. Поболявам се от тази мисъл.
— И аз.
— Лично аз имам три деца. Сигурно щях да се чувствам също като онези родители. Господи, дано никога не ми се случи. — Бозуърт замълча за миг. — Работата по случаите вероятно е била преустановена след екзекутирането на Фрейзър. Много благородно от твоя страна в свободното си време по собствена инициатива да продължаваш опитите да намериш тези деца.
Едно дете. Детето на Ив.
— Няма нищо благородно. Просто съм длъжен да го направя. — Извърна се. — Благодаря ти, че ме изтърпя, шерифе. Потърси ме, ако мога да послужа за връзка между вашия следовател по смъртните случаи и полицейското управление в Атланта.
— Много ще съм ти задължен.
Тръгна надолу по скалата, но спря. По дяволите решението да не засяга колегата от силите на реда. Шерифът явно правеше всичко според възможностите си, но дали, когато на местопрестъплението се появят компетентни специалисти, няма да е прекалено късно да се опазят наличните улики?
— Ще разрешиш ли да направя някои предложения?
Бозуърт го изгледа недоволно.
— Докарай някой тук да заснеме тялото и терена наоколо.
— Готвех се да го направя.
— Стори го веднага. Хората ти явно правят всичко, за да попаднат на улика, но междувременно вероятно унищожават повече, отколкото намират. За да се провери дали няма предмети в калта, трябва да се използва метален детектор. Повикайте съдебен археолог, да изследва скелета и ентомолог да провери за мъртви инсекти или ларви. Сигурно вече е прекалено късно за ентомолога, но човек никога не знае.
— Не разполагаме с такива специалисти.
— Намерете ги от университета. По-късно може да се окаже, че сте постъпили правилно.
Бозуърт се замисли и накрая промърмори:
— Вероятно ще го направя.
— От теб зависи.
Джо продължи надолу по хълма към паркираната си на чакълестия път кола.
Отново удари на камък. Поначало шансът да попадне на нещо бе нищожен. И въпреки това бе длъжен да опита. Налагаше се да проверява всички случаи. Някой ден можеше да извади късмет и да открие Бони. Трябва да я открие. Нямаше друг избор.
Бозуърт гледаше как Куин слиза по хълма. Не беше лош човек. Малко хладен и сдържан — сигурно заради негодниците, с които му се налага да се разправя в града. Нямаше подобни чудаци тук, слава богу. Само хора, които се опитват да водят порядъчен живот.
Човекът, който се занимава със скелети. Но това не беше цялата истина. Куин по-скоро бе легенда, а не чудак. Някога беше работил като агент на ФБР, но бе напуснал Бюрото след екзекуцията на Фрейзър. Сега беше детектив на полицейското управление на Атланта и се предполагаше, че е добро ченге. Твърд, непоклатим и напълно неподкупен. В днешно време е рядкост градските ченгетата не се поддадат на изкушението. Това бе една от причините, поради която Бозуърт не напускаше окръг Рабун. Не желаеше да приеме цинизма и да се разочарова от мечтите, нещо, което бе видял изписано на лицето на Куин. Едва ли бе на повече от четиридесет години, но приличаше на човек, който се е върнал от ада.
Бозуърт погледна към скелета. С такива неща Куин явно се сблъскваше всекидневно. Ха, та понякога дори доброволно отиваше да ги види. Е, да прави каквото иска. Бозуърт с радост би се отървал от скелета. Не е честно да въвличат неговите хора в такава гадна…
Уоки-токито му избръмча. Натисна копчето.
— Бозуърт слуша.
— Куин!
Джо погледна през рамо към Бозуърт на върха на хълма.
— Какво има?
— Върни се. Заместникът ми току-що съобщи, че хората са открили още тела в далечния край на хребета. — Направи пауза. — Да, скелети.