— Почакайте. Джо ми разказа за телефонното обаждане. Искам да поговоря с вас.
— Тогава ела в къщурката ми. — Джо вече се канеше да отведе Ив. — Ние изчезваме оттук.
— Искам да говоря с нея сега.
Джо го погледна през рамо.
— Не се натрапвай, Спиро. Няма да го допусна.
Спиро се поколеба, но само сви рамене.
— Е, май ще изчакам. Господ ми е свидетел, че имам достатъчно работа тук.
Ив се настани на предната седалка.
— Беше излишно да го спираш. Щях да поговоря с него.
— Да, знам. — Натисна педала на газта. — Както би останала на онази скала, загледана в костите. Както бе готова да се върнеш горе и да зяпаш гроба на момиченцето. Защо не се хвърлиш от някоя висока сграда? Така ще докажеш, че си супержена. — Замълча за миг, преди да добави: — Знам, че щеше да ти е по-лесно, ако беше такава.
— Той ми каза истината. Имало е две деца там горе. Значи има вероятност да е говорил истината и за Бони.
— Едно потвърдено сведение още не значи, че всичко казано е вярно.
— Но го прави по-вероятно.
Отново замълча, преди да признае:
— Да.
— И ако е истина, значи отдавна се разхожда наоколо, диша и се наслаждава на живота. Когато екзекутираха Фрейзър, поне се утешавах, че убиецът на Бони е наказан. А сега излиза, че всичко е било лъжа.
— Правиш прибързани заключения.
Но я гнетеше ужасяващото чувство, че не е така.
— Имаше две малки момчета, които Фрейзър призна, че е убил. Джон Девън и Били Томпкинс.
— Да, спомням си.
— Нужно ни е да идентифицираме само едно от тях, преди да направим връзка между Фрейзър и онзи, който ми се обади. Искам да убедиш Спиро да ми даде единия от черепите за реконструкция.
— Ще трябва доста да се потрудя, за да преодолея бюрокрацията. ФБР предпочита да следва своите методи.
— Познаваш Спиро. Бил си във ФБР. Ще му повлияеш да преодолее бюрокрацията.
— Ще се опитам.
— Направи го. — Усмихна се зловещо. — Или ще откриеш, че липсва още един череп. Щом не мога да получа Бони, ще си осигуря едно от тези момченца.
— Вече мислиш за черепа като за Бони.
— Все трябва да го наричам някак.
— В списъка на Фрейзър имаше и друго момиченце горе-долу на възрастта на Бони.
— Дорийн Паркър. — Затвори очи. — Дяволите да те вземат, Джо.
— Прекалено силно се стремиш да откриеш дъщеря си. Няма да допусна да понесеш удара на разочарованието.
— Достави ми черепа.
Той изруга тихо.
— Ще ти го доставя. В този случай Спиро ще е благодарен за всяка помощ.
— Нека да изпитва благодарност. Ще ни потрябва. Той познава чудовищата.
— Ти също.
Само едно чудовище. Онова, което обсебваше живота й след изчезването на Бони. Беше нарекла чудовището Фрейзър, а сега откриваше, че дори не знае името му.
— Определено не ми достига информация, но ще се наложи да си я набавя.
— Толкова ли си убедена, че той отново ще те потърси?
— Ще ми звънне. — Ив се усмихна тъжно. — Както той се изрази: между нас има връзка.
Глава 4
— Лягай си — подкани я Джо, когато пристигнаха в къщурката. — Ще звънна на Спиро и ще го помоля да ти предостави единия череп.
Ив погледна часовника. Наближаваше четири сутринта.
— Няма да е особено сговорчив, ако го събудиш.
— Съмнявам се, че спи. Рядко почива, когато работи по случай. Твърде самоотвержен е.
— Това е добре. — Тя тръгна към спалнята. — Вярвам в самоотвержените хора.
— Не е нужно да го изтъкваш. — Посегна към телефона на масата. — Хайде, иди поспи. Ще ти набавя череп.
— Благодаря, Джо.
Затвори вратата след себе си и отиде в банята. Ще вземе душ и си ляга. Няма да мисли за Бони. Няма да мисли за двете момченца. Не бива да прави никакви заключения. Всичко това ще почака, докато си почине и е в състояние да овладее смразяващата тръпка на ужаса. Утре, щом се събуди, ще се опита да подреди мозайката.
— На нищо не приличаш — заяви Джо на Ив. — Не успя ли да поспиш?
— Само няколко часа. Съзнанието ми отказа да се изключи. Спиро ще ми даде ли череп?
— Не се ангажира. Щял да го обмисли, но първо иска да поговори с теб.
— Тук ли ще дойде?
— Ще се появи до три часа следобед. — Погледна часовника. — Значи след около половин час. Разполагаш с време да закусиш или да обядваш. Кое предпочиташ?