— Ще хапна само един сандвич. — Отправи се към хладилника. — Все не мога да се сгрея. Услужих си с още една от ватираните ти ризи.
— Забелязах. На теб ти стои по-добре. — Седна на бара и се загледа как сръчните й пръсти приготвят сандвич с шунка и сирене. — Нямам нищо против да споделям вещите си с теб. Свикнах с това през годините. Чувствам се някак уютно.
Тя кимна, защото напълно го разбираше. В присъствието на Джо се чувстваше така приласкана, както меката тъкан на дрехата нежно докосваше тялото й.
— Трябва да ти кажа нещо. — Джо поклати глава, когато тя го погледна разтревожено. — Не, не… Не е чак толкова лошо, но все пак добре е да го знаеш.
— Какво да знам?
— Марк Грънард е открил къде се намираш.
Тя свъси вежди.
— Марк Грънард ли?
— Телевизионен журналист. Вероятно е прекарал дни наред да проучва документи, за да се добере до тази къща. Наложи се да се споразумея с него. Чувала ли си името му?
Тя кимна бавно.
— Работи за Трети канал. Занимава се с криминални разследвания. Помня го от времето на процеса срещу Фрейзър. — Лицето й се сгърчи. — Доколкото въобще си спомням някого или нещо, освен Фрейзър.
— Споменах ти, че ще потърся начин да попреча на репортерите да се навъртат наоколо. Засега не успях, затова се наложи да се споразумеем.
— За какво точно се споразумяхте?
— Репортажът на Марк Грънард снощи в шест е бил за твоето издирване. Показал снимка на къщурката и изразил съжаление, че не тук си намерила убежище. Заявил, че притежава информация за евентуалното ти настаняване в крайбрежна къща във Флорида. След предаването се качил на самолет за Джаксънвил и се обзалагам, че половината репортери от града са сторили същото.
— А в замяна на това какво му обеща?
— Ексклузивно изявление. Той няма да се обади, докато не сме готови да проговорим. Но се налага да се срещнеш с него тук няколко пъти.
— Кога?
— Първият път ще е относително скоро. Той вече изпълни първата уговорка от споразумението. Ще поиска нещо в замяна. Възразяваш ли срещу Грънард?
Тя се опита да си припомни по-ясно образа на Марк Грънард. Възрастен, с посивели коси по слепоочията, но и някак сърдечен.
— По-скоро не. — Усмихна се. — Какво щеше да предприемеш, ако бях заявила, че не го понасям?
— Щях да го прогоня. — Ухили се. — Но животът ми става по-лек, защото не се налага да престъпвам думата си. Довърши си сандвича.
— Ям го. — Отхапа отново. — Какво те накара да избереш Грънард? Добре ли го познаваш?
— Достатъчно добре. От време на време пием по питие в „Мануел“. Но всъщност той ме избра. Причака ме пред щатския университет на Джорджия, когато отидох да взема черепа, и ми направи предложение, на което не можех да откажа.
— Вярваш ли му?
— Не се налага да му вярваме. Докато е убеден, че ще получи каквото иска, ще оставя всевъзможни подвеждащи следи из целия Юг; бъди сигурна.
— Е, няма какво повече да желаем.
Чу се почукване по вратата.
— Спиро. — Джо стана да отвори. — По дяволите, трябваше да си изядеш сандвича.
— Диктатор — промърмори тя и бутна чинията настрана, в момента, когато Джо покани Спиро да влезе.
Гостът кимна учтиво.
— Госпожо Дънкан. — Обърна се към Джо. — Избягвам репортерите цяла сутрин. Настояват да разберат откъде съм знаел за двата нови скелета в дефилето.
— И какъв беше отговорът ти?
— Действал съм единствено по инстинкт — усмихна се той кисело. — И защо не? Въпреки всички положени усилия все още хората са убедени, че в нашия отдел има нещо, всяващо ужас. — Спиро се обърна към Ив. — Имате ли да добавите нещо към онова, което Джо ми разказа?
Ив погледна Джо.
Той поклати глава и промърмори:
— Казах му всичко.
— Тогава нямам какво да добавя — отвърна Ив. — Освен че той отново ще звънне.
— Вероятно.
— Ще се обади. И искам да сте готови за него. Възможно ли е да се сложат подслушвателни устройства на телефона?
— Джо още ли не се е разпоредил по въпроса?
— Снощи бях малко зает — обади се Джо суховато. — Пък и ще ми трябва доста такт да убедя моето управление да свърши работата, защото полицейското ръководство на Атланта определено не желае да се занимава със случая.