— И какво смятате да кажете на Джо, което не желаете да чуя?
Спиро се поколеба, после сви рамене.
— Ще изпратя Чарли тук да ви пази, докато работите по черепа. Необходимо е да отскоча до Таладега и да се срещна със Спалдинг от отдел „Отвличане на деца и серийни убийства“ (ОДСУ), за да му обясня защо се бъркам в работата му и ви давам череп. ОДСУ имат свой съдебен скулптор.
— Чарли не ми трябва. Джо е тук.
— Допълнителната защита няма да навреди. Колкото повече — толкова по-добре. Ще се опитам да ви я осигуря при първа възможност. Друга черта на организирания убиец е, че набелязва жертвата си. — Свъси вежди и продължи: — Жертвата обаче почти винаги му е непозната. Тревожи ме обстоятелството, че той желае да установи връзка с вас.
— Положително съжалява, че излиза извън рамките на психологическия портрет, който му рисувате като специалист по криминални профили — отбеляза тя иронично. — Възможно е да не играе по вашите правила.
Спиро мрачно стисна устни.
— По-добре се молете да го направи. Това може да се окаже единственият ни шанс да го хванем.
— Чарли кога ще пристигне тук?
— След два часа. Защо?
— Ще помоля Джо да се върне в Атланта и да ми набави снимки на двете момчета. Нужно ми е да потвърдя резултата, след като приключа с реконструкцията.
— По-добре е Джо да остане тук — натърти Спиро. — Ще поискам да ми изпратят снимките по факс в Таладега и после лично ще ви ги донеса.
— Благодаря.
— Няма за какво да ми благодарите. Намирам, че е по-благоразумно да напуснете това място и да се върнете в града. Тук сте прекалено изолирана.
— Изолацията ми е необходима, за да работя по черепа.
— А аз искам да спипам убиеца. — Той сви рамене. — Така че съм склонен да ви изложа на опасност, за да го хвана.
— Много мило — обади се Джо.
— Не ми говори така — извърна се Спиро рязко към него. — Предупредих и двама ви за опасностите да се работи по черепа, но не желаете да ме чуете. Тогава не ме винете, че съм готов на всичко, за да заловя този негодник. Последната седмица не откъснах поглед от онези девет гроба. Един Господ знае още колко хора е убил. Имате ли представа колко серийни убийци се разхождат на свобода? Ние залавяме не повече от един от всеки тридесет. По-тъпите. Онези, които допускат грешки. А умните се измъкват и продължават да убиват. Този е от умните. Но сега имаме някакъв шанс. Недоумявам защо, но е налице и аз възнамерявам да се възползвам.
— Добре, добре. — Джо вдигна ръце все едно се предава. — Но не очаквай да те оставя да използваш Ив като стръв.
— Извинявайте. — Спиро се насили да си възвърне самообладанието. — Не исках да… Изглежда ми е нужна отпуска.
— Не бих се изненадал — отбеляза Джо.
— Ха! Та аз все пак съм в добра форма. Половината ми колеги от отдела се нуждаят от терапия. Вие внимавайте. Тази история не ми харесва. Има нещо… — Поклати глава. — Хайде, ела да вземеш проклетия череп.
Ив отиде до прозореца и видя как Спиро отваря багажника, вади платен вързоп и го подава на Джо. Вдигна глава, все едно бе доловил втренчения й поглед и й се усмихна мрачно. Махна за сбогом и затръшна вратата на багажника.
Какво беше казал Чарли за него?
Човек, който се взира в чудовища.
Знаеше колко близо до ръба на пропастта може да те отведе това. Самата тя бе стигала до подобно състояние.
Джо влезе в къщурката и затвори вратата.
— Е, получи го. Искаш да започнеш работа веднага, предполагам.
Тя кимна.
— Постави го на статива. Внимателно. Не знам колко е увреден.
Той разгъна плата и сложи черепа на статива.
— На по-малкото момче е — отбеляза тя. — Как се казва?
— Джон Девън. Ако е една от жертвите на Фрей…
— Не ми казвай ако на този етап, Джо. Съзнавам какво целиш, но само ми пречиш. — Пристъпи и се загледа в дребния крехък череп. Горкото дете. Горкото загубено дете. — Джон Девън — прошепна тя.
Отведи ме у дома.
Господи, ще се постарая, Джон.
Намести очилата си и се извърна към работната маса.