— Става тъмно. Ще запалиш ли лампите? Ще започна с измерванията.
Спиро дойде на следващата сутрин малко преди обяд. Размаха доволно плик.
— Получих снимките. Искате ли да ги видите?
— Не. — Ив избърса ръце в пешкира. — Никога не поглеждам снимките, преди да приключа. Понякога ми влияят.
Той се зазяпа в черепа.
— Нито едно от двете деца не е изглеждало така. Тези пръчици, щръкнали отвсякъде, му придават вид на жертва, измъчвана от испанската инквизиция. За какво са?
— С тях се отбелязва дълбочината на тъканта. Измервам черепа и полагам глина със съответната дебелина върху определени места по лицето. По черепа има повече от двадесет точки, за които е известна дебелината на тъканта.
— А после какво?
— Правя ивици от пластилин и с тях свързвам отбелязаните точки. След това започвам процеса на запълване и изглаждане.
— Невероятно е, че се получават такива резултати само с измервания.
— Измерванията са само дотук. Накрая си казват думата техническите умения и инстинктът.
Той се усмихна.
— Сигурно е така. — Обърна се към нея. — Имаше ли нови телефонни обаждания?
— Не.
Огледа къщурката.
— Къде е Куин?
— Някъде отвън.
— Не биваше да ви оставя сама.
— През последните двадесет и четири часа не се е отделял от мен за повече от пет минути. Изпратих го да се поразходи.
— Не е трябвало да ви слуша. Не бива…
— Къде е Чарли? — прекъсна го тя. — Джо се опитва да се свърже с него от снощи. Обади се в Таладега, съобщиха му, че не е вече там, но и тук не се е появявал.
— Съжалявам, ако съм ви притеснил. Знаех, че Куин ви пази и уредих кола да патрулира в района. Изпратих Чарли да занесе доклад от Таладега до Куантико. Ще бъде тук довечера.
— Бях прекалено заета, за да се притеснявам. Джо беше по-неспокоен. Не носите ли лично докладите си?
— Има някои преимущества да си старши агент. Избягвам да ходя в Куантико. Предпочитам да работя на местопрестъплението. — Усмихна се. — А на Куин може да се разчита изцяло. В Бюрото много съжаляваха, когато напусна. — Отново погледна към черепа. — Кога ще приключите?
— Утре, надявам се. Не знам.
— Изглеждате уморена.
— Добре съм. — Свали очилата и разтърка клепачи. — Малко ме смъдят очите. Това е най-лошата част от цялата работа.
— Няма начин да стане преди утре, така ли?
Тя го погледна изненадано.
— Какво значение има? В началото дори не искахте да ми дадете черепа.
— Трябва да знам. Ако се окаже Джон Девън, ще ми даде отправна точка. А сега дори не разполагам с такава. — Замълча за момент. — Гадна работа — промърмори той.
— Имам чувството…
Тя се усмихна и подметна:
— От онези чувства, които изпитват специалистите по профили и от които косата ти настръхва ли?
— От време на време изпитвам някакви предчувствия. От това не ми настръхват косите.
— Сигурно е така.
Той отиде до прозореца и се загледа навън.
— Нещо около този убиец ме притеснява. Телата са заровени преди години, а той още тогава е бил извънредно предпазлив. Какво е правил след това? Къде е бил преди Таладега? Откога е започнало всичко това?
Тя поклати глава, а той продължи:
— Знаете ли, винаги съм се питал в какво се превръщат убийците, ако успеят да действат дълго време. Променят ли се? Колко пъти убиваш, преди да се превърнеш от чудовище в супер чудовище?
— Супер чудовище ли? Звучи като прозвище от комикс.
— Не допускам да ви се стори забавен, ако някога се изправите лице в лице с него.
— Според вас с годините убиецът поумнява, така ли?
— Поумнява, придобива по-голям опит, става по-дързък, по-решителен, по-закоравял.
— Имали ли сте някога работа с подобно супер чудовище?
— Не, доколкото ми е известно. — Обърна се към нея. — Но от друга страна едно супер чудовище би се сляло със заобикалящата го среда. И да се разминеш с него на улицата, няма да заподозреш нищо. Ако бе имал възможност да продължи още дълго, Бъди щеше да се превърне в супер чудовище. Имаше качества, ако мога да се изразя така, но всъщност бе прекалено безразсъден.
— Откъде тази способност да говорите толкова хладнокръвно?
— Допуснеш ли емоциите да се намесят, мигом попадаш в неизгодно положение. Мъжът, който ви се обади, не би допуснал да прояви емоции, защото те само биха му пречили. Той ще следи всяка ваша емоция. Това е част от насладата му да се чувства могъщ. — Поклати глава. — Не допускайте да долови страха ви. Ще се опияни.