— По дяволите, не.
— Не? Ти вероятно искаш цял батальон.
— Колкото по-малко са пазачите, толкова по-вероятно е маниакът да се появи.
Спиро го изгледа право в очите.
— Така е. Ще осигуря достатъчно хора да я пазят, но не и толкова много, че да го обезкуражат.
— Предпочиташ да я изложиш на риск, така ли?
— Не говори глупости. Тя е прекалено ценна. Може да се окаже единствената ни следа.
— Отговори ми.
— Трябва да хвана този негодник, Куин. Няма да рискувам да ми се изплъзне. Присмей ми се, твоя воля, но след тези дни в Таладега, докато гледах гробовете, започна да ми се струва… — Млъкна и сви рамене. — Искам да го заловя.
— А Ив?
— Тя е просто една жена. Би ли могъл някой да предвиди още колко хора ще убие, ако този път не го заловим?
— Ти си гадно копеле.
— Така е, но ако искаш да хванем този убиец, заложи на мен. Няма да се откажа, докато не го спипам. — Тръгна да се отдалечава, но спря. — Знаеш ли, не ми харесва отношението на Ив Дънкан.
— Съжалявам. Тя се скъсва от работа, за да направи възстановката на черепа.
— Не, не. Нямах това предвид. — Спиро се намръщи. — Тя не се страхува от него. Това няма да му допадне. Само ще се ядоса и ще прояви по-голяма решителност да я пречупи. Ако не успее с нея, ще се насочи към някого, на когото тя държи.
— Снощи упражних известен натиск по телефона и осигурих двадесет и четири часова охрана за майка й.
— Правилно си постъпил.
— Но не казах на Ив, както няма да й кажа и за патрула около къщурката, така че нека твоите хора не тъпчат наоколо като слонове. Тя е твърде заета с работата си и едва ли ще ги забележи, но така или иначе се притеснява за много неща.
— Много си загрижен за нея.
— Съвършено прав си. Не забравяй това, Спиро. Защото ако онзи негодник по някакъв начин стигне до нея и вината за това е твоя, тя няма да е единствената жертва.
Чарли Катър пристигна в къщурката четири часа по-късно.
— Съжалявам за закъснението. — Направи гримаса. — Възнамерявах да съм тук преди час, но се наложи да тръгна от Куантико късно. Изчаках да получа анализа, а той се позабави.
Ив отмести поглед от черепа.
— Какъв анализ?
— От ПОН — Програмата за определянето на насилието. Това е разпространена в цялата страна база данни — вписват се всички налични факти за особено жестоко престъпление и после се търсят други сходни прояви сред засечените престъпления през определен период.
— Не знаех, че Спиро е наредил да бъде направен такъв анализ — обади се Джо.
— Направи го и докладвахме на ПОН за намерените трупове, за да улесним търсенето. Чакаха последния доклад, но той се загубил някъде по бюрократичната машина. Намерих го едва когато тръгвах от Таладега и затова лично го занесох в Куантико.
— И за какъв период от време наредихте на компютъра да търси? — попита Ив.
— Тридесет години, за да сме по-сигурни.
Тя го погледна смаяно. Тридесет години?
Чарли се обърна към Джо.
— Помолих ги да ми звъннат тук с резултатите. Ще стоя отвън в колата си. Нали ще ми съобщиш, когато се обадят?
— Защо не останеш тук? — попита Ив.
Чарли поклати глава.
— Спиро ми нареди да пазя отвън. Няма да е доволен, ако разбере, че стоя на топло вътре. — Ухили се. — Щях да им кажа да ми звъннат по мобилния, но реших да използвам позвъняването като предлог да вляза вътре да се постопля. — Отиде до статива. — Доста си напреднала с работата. Още колко време ти трябва?
Тя сви рамене.
— Зависи как върви.
— В Куантико правят какви ли не компютърни изображения, но това тук е някак по… лично.
— Така е.
— Изглежда толкова крехко. Горкото дете. Господи, страшно ме натъжава. Не знам как го понасяш.
— Точно както ти понасяш нещата, с които се сблъскваш всеки ден. Това ми е работата.
— Човек да го е страх да има деца. Някои от колегите в отдела не изпускат своите от очи. Видели са какво ли не и ги е страх. И аз вероятно ще изпитвам същото, когато бебето…
— Ще ти съобщя, когато звъннат — прекъсна го Джо. — Ив трябва да работи.
Джо съзнателно се държа грубо. Думите на Чарли не бяха обмислени и можеха да я наранят, даде си сметка Ив.