— Не очаквах да се изплаша. Отначало само се ядосвах, но той е умен и желанието да ме убие не стои на първо място. Стреми се да ме принуди да се почувствам… Иска истински да ме нарани. Изпитва потребност да го стори.
— Така е.
Внезапно я осени мисъл.
— Мама?
— Охраняват я. Погрижих се да не успее да я докосне.
Изпита облекчение.
— Наистина ли?
— Стори ми се логичен ход. Не е зле за едно дърво, какво смяташ?
— Не е зле.
Щом майка й е в безопасност, основното оръжие на Дом е отнето. Няма да успее да нарани Ив чрез някого, когото тя обича.
Как ли пък не! Та той още държи Бони!
Но Бони е мъртва. На Ив й призляваше от мисълта, че той държи костите на Бони, но нямаше начин вече да нарани дъщеря й. Може да нарани единствено Ив, а тя ще крие от него колко е уязвена.
— Всичко е наред. Майка ти е в безопасност — увери я Джо. — Няма причина да се безпокоиш.
Но тя определено се безпокоеше. И нямаше начин Джо да не го долавя. Но не заради майка си. След като Джо твърди, че майка й е в безопасност, значи е така. Но Ив просто…
Да забрави за момента. Да заспи, а когато се събуди, ще измисли как да хване негодника и да прибере Бони вкъщи. Той не е непобедим. Допусна грешка, когато потърси контакт с Ив. Няма начин да я нарани истински. Няма причина да се чувства неспокойна.
Казваше се Джейн Макгиър и беше на десет години. Дом я забеляза преди няколко дни — обикаляше с колата по-бедните жилищни квартали в южната част на града. Първоначално го привлече червената й коса, а после излъчването на независимост и дързост. Ходеше по улиците сякаш предизвикваше света да й се изпречи на пътя. Съвсем не бе кротко пиленце.
Дали е достатъчно дръзка, за да допадне на Ив Дънкан? Нейната дъщеря бе съвършено различна. Но пък Бони Дънкан не бе израснала в четири различни приемни семейства на временни настойници като Джейн Макгиър. На Бони не й се бе налагало да се учи да живее по законите на улицата.
Тръгна бавно след хлапето. То очевидно отиваше някъде, имаше цел.
Изведнъж се шмугна в алея. Дали да я последва и да рискува тя да го види? Опасността не бе чак толкова голяма. Както обикновено, когато тръгваше да преследва, си бе дал труда да се дегизира.
Паркира колата и слезе. Момиченцето му се струваше подходящо. Трябваше да се увери, че не греши.
Кучи син. Скапанякът отново я следи.
Е, нека, помисли си Джейн троснато. Той е само поредният извратен старец. Такива като него се навъртаха около училището и подкарваха колите си бързо, ако Джейн се развикаше, за да привлече вниманието на учителката. Познаваше тази алея и можеше да тича по-бързо от него, ако се наложи да бяга. Вчера го забеляза, когато започна да я следи, и не свърна от улицата.
Но днес няма да постъпи така.
— Тук съм, Джейн.
Видя Майк, клекнал в големия картонен кашон до тухлената стена. Изглежда му беше студено. Снощи сигурно е спал в кашона. Обикновено постъпваше така, когато баща му се връщаше вкъщи. Лош късмет, че пустият му кучи син е избрал да се прибере през януари, когато е толкова студено.
Бръкна в джоба на якето и му подаде откраднатия сутринта от хладилника на Фей сандвич.
— Закуската. Малко е поизсъхнал, но не успях да намеря друго.
Видя го как лакомо гълта храната, после хвърли поглед през рамо.
Перверзникът се шмугна в сенките на контейнера за боклук. Подходящо място за него.
— Хайде, време е да вървим на училище — подкани тя Майк.
— Няма да дойда.
— Ще дойдеш, разбира се. Да не искаш да пораснеш глупав като баща си?
— Няма да дойда.
Тя извади най-силния си коз:
— Там е топло.
Майк премисли и се изправи.
— Може би само днес…
Тя очакваше такава реакция. Студът и празният стомах са врагове. Самата тя бе прекарала доста нощи по алеите, докато семейство Карбонис я приюти. Там бе домът й, преди да отиде при Фей и именно там научи, че ако прави достатъчно пакости, дори парите от общината за гледане на бездомно дете няма да съблазнят „родителите“ да я задържат. От общината винаги имаха готовност да предложат друго дете, ако с някое нещата не вървят.
При Фей беше къде-къде по-добре. Макар че бе постоянно уморена и кисела, Джейн не губеше надежда един ден да я хареса… ако остане достатъчно дълго.