— Извинявам се. Май проявих самоинициатива.
— Е, енергичността е за предпочитане пред апатията.
— Открили ли са сходни случаи? — попита Джо.
— Евентуално два. Преди три месеца са открити два скелета в Сан Лус, предградие на Финикс. Без зъби. С остатъци от восък по дясната ръка.
— На деца ли са? — попита Ив.
Спиро поклати глава.
— На възрастни. Мъж и жена.
— Аризона — промълви Джо. — Това е доста далеч.
— Кой твърди, че Дом е местно момче? — попита Спиро.
— Навъртал се е тук преди десет години — напомни Ив. — И сега е тук.
— Обществото ни е доста подвижно, а е известно, че организираните серийни убийци пътуват повече от обикновените хора. — Спиро се обърна към вратата. — При всяко положение ще изпратя човек във Финикс да провери местния полицейски архив за допълнителни сведения. Сигурно ще се наложи да съставим екип, който да действа на територията на няколко щата.
— Може ли аз да отида? — обади се Чарли.
— Не, не може — сряза го Спиро. — Оставаш тук и ще пазиш госпожа Дънкан. Няма да изпускаш къщурката от очи; кажи и на патрулиращите да са нащрек.
— Ив — обади се тя суховато. — Официалните обръщения звучат доста глупаво при създалите се обстоятелства.
— Ив — повтори Спиро и се усмихна. — Май си права, по-добре да си говорим на ти. Вероятно всички добре ще се опознаем, преди да приключи тази история. Довиждане засега. Ще ти съобщя, ако открия нещо. — На прага спря. — Стой вътре, Ив. Явно имам по-голямо доверие в моите хора и в твоя приятел Куин, отколкото ти.
Веднага щом вратата се затвори след Спиро, Чарли се ухили.
— Най-добре е да изляза. Спиро очевидно не беше във възторг от проявената от мен самоинициатива. Трябва да се сниша и строго да спазвам дисциплината, за да изкупя греха си.
Тя му се усмихна в отговор и се насочи към банята, за да вземе душ.
Финикс, Аризона. Два трупа.
Единадесет в Таладега. Два във Финикс. Колко още бе убил Дом? Как е възможно някой да избие толкова много хора и да остане човек?
Но човек ли е той? Колко зло е успял да причини, преди душата му да се изкриви и…
Побиха я студени тръпки и тя се разтрепери. Престани. Няма значение в какво чудовище се е превърнал Дом. Важното е да го заловят и да му попречат да убива повече.
Горещата вода обля тялото й.
Ала не успя да прогони настанилия се в душата й хлад.
— За бога, престани да крачиш напред-назад, Джо — възнегодува Ив. — Вече минава полунощ. Защо не отидеш да си легнеш?
— Ти си легни. Нещо съм напрегнат.
— Няма какво да ми се зъбиш.
— Напротив. Това е едно от малкото позволени ми неща. Защото иначе не ми е разрешено… — Спря изблика си. — Извинявай. Изглежда ме обзема клаустрофобия, като седя тук и очаквам нещо да се случи.
И тя се чувстваше по същия начин, но не възнамеряваше да прости великодушно на Джо за изтърваните нерви.
— След като не искаш да си легнеш, защо не свършиш нещо полезно? Занеси чаша кафе на Чарли.
— Добре, отивам.
Тя си пое дълбоко въздух, когато няколко минути по-късно входната врата се затвори зад гърба му. Никога не бе виждала Джо така избухлив. От онзи следобед беше…
Телефонът й иззвъня.
— Събудих ли те? — попита Дом.
Сърцето й заби учестено.
— Не спях.
— О, сигурно си поспала, след като приключи работата с малкия Джони Девън. Той се оказа, нали?
— Заявих, че няма да ти кажа нищо.
— Каква упоритост. Следователно съм отгатнал правилно. Не се и съмнявах, че ще се справиш чудесно. Очевидно много се гордееш с работата си.
— Защо ми се обаждаш?
— Важно е да поддържам връзка с теб, за да се опознаем по-добре. Не ти ли каза същото и агент Спиро? Измъкни негодника от бърлогата. Открий каквото можеш, за да помогнеш на специалистите по профили от ФБР. Така ли беше?
— Нещо подобно.
— Ще ти сътруднича. Но и ти ще трябва да ми дадеш нещо, Ив. Искам твоя психологически портрет, Ив.
— Ти вече знаеш доста неща за мен.
— Не ми е достатъчно. Кажи например вярваш ли в прераждането?
— Какво?
— Прераждането. Милиони вярват в прераждането. Колко утеха носи такава мисъл. — Изхили се. — Стига да не се появиш отново като хлебарка.
— За какво говориш?