— Дълго време бях прекалено сърдита, за да направя каквото и да било за нея. Едва след появата на Бони успяхме да хвърлим мост през пропастта. — Бони. Когато се роди дъщеря й, всичко се промени; промени се целият свят на Ив и всички в него. — Сега за мама ще е по-добре.
— А за теб? Ти си всичко, което тя има.
Ив запали джипа.
— Разполагам с работата си. — Усмихна му се. — И с теб, когато не ми викаш.
— Забелязах, че не спомена Логан. Това е добре.
— Капан ли ми залагаш? Много държа на Логан.
— Но не може да се каже, че той те притежава. — Джо кимна доволен. — Според мен не е в състояние да го постигне.
— Ако не престанеш да говориш за Логан, ще те оставя на пътя и ще се наложи да се върнеш на автостоп до Таити.
— Дяволски трудно ще ми бъде. На този остров не спират никакви лодки.
— Съвършено вярно.
— Приемам, тъй като съм в неизгодно положение.
Как ли пък не. Джо рядко се озоваваше в неизгодно положение.
— Как е Даян?
— Добре. — Замълча. — Не съм я виждал много напоследък.
— Животът на съпругите на ченгетата е адски труден. Пак ли се занимаваш с тежък случай?
— Най-тежкият. — Погледна към морето. — Но дори да не бях зает, пак нямаше да я виждам. От три месеца разводът ни е окончателен.
— Какво? — Ив се стъписа. — Защо не си ми казал.
— Нямаше какво толкова да казвам. Даян така и не свикна да е съпруга на ченге. Сега ще бъде по-щастлива.
— Защо мама не ми спомена нищо?
— Помолих я да не те тревожи. Беше важно да се отпуснеш.
— Господи, съжалявам, Джо. — Замълча за миг. — Аз ли съм виновна?
— Как може да си виновна ти?
— Ти си мой приятел, притече ми се на помощ. За бога, заради мен дори те простреляха! За малко да загинеш. Знам, че тя ми се е сърдила.
Той не отрече.
— Рано или късно и без това щеше да се стигне дотук. Въобще не биваше да се женим. Оказа се грешка. — Смени темата. — С какво се занимаваш откакто си тук?
Тя го погледна раздразнено. Разбираше, че разводът го е наранил, и искаше да му помогне. Но той винаги избягваше да говори за брака си. Дано по-късно успее да измъкне нещо от него.
— Не правя кой знае какво. Завърших няколко възстановки, изпратени ми от полицейското управление в Ел Ей. — Лицето й се изкриви в гримаса. — Бързо открих, че повечето агенции предпочитат съдебен скулптор, който да е подръка, да живее наблизо. А тук съм доста недостижима. Дори направих няколко обикновени скулптури, за да си намеря работа.
— Удовлетворена ли си?
— Донякъде.
— Но не напълно, така ли?
— Чувствам се… странно.
— Повечето хора биха казали, че да се занимаваш с черепи е странно. Какво смята Логан?
— Според Логан за мен е здравословно да се занимавам с обичайни скулптури. Вероятно е прав.
— Чувстваш ли се добре?
— Не. Като че ли нещо… липсва.
— Цел?
Не се изненада, че Джо я разбра. Той разбираше всичко, свързано с нея.
— Става въпрос за изчезналите. В състояние съм да направя нещо, за да помогна те да се върнат при близките си. Логан твърди, че е по-разумно да се дистанцирам. Трябвало да се откажа, защото това била най-неподходящата кариера за мен.
— А ти какво му отговаряш?
— Да си гледа работата. — Направи гримаса. — Точно както и на теб. Ще ми се да разберете, че ще правя каквото искам независимо какво мислите вие двамата.
Джо се засмя.
— Никога не съм се съмнявал, че ще постъпиш така. Ако питаш мен, и Логан е наясно. Ще ми позволиш ли да видя върху какво работиш? Никога не съм виждал нещо, направено от теб, освен черепи.
— Вероятно по-късно. — Изгледа го изпитателно. — Ако се държиш прилично с Логан. — Сви в алеята към голяма бяла постройка. — Той страхотно ме глези. Няма да позволя да омаловажиш гостоприемството му.
— Хубава къщичка. Ти къде работиш?
— Логан уреди да ми построят ателие на плажа до къщата. Престани да изместваш темата. Ще се държиш ли прилично с Логан?
— Много го браниш. Доколкото си спомням, Логан е в състояние да се грижи за себе си.
— Винаги защитавам приятелите си.
— Само приятелите ли? — Впи поглед в лицето й. — А любовниците?
Тя извърна очи.
— Възможно е и любовниците да бъдат приятели. Престани да разпитваш, Джо.
— Кара ли те да се чувстваш неловко? Или отдавна ти е неловко? Настойчив ли е?