— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?
— Разбира се.
Щеше да види как лицето на Бони оживява под пръстите й…
— Ще бъде огромно изпитание за теб.
— Не ме интересува.
— Но мен ме интересува — прекъсна я той грубо. — Не ми харесва да те виждам наранена.
— Няма да бъда наранена.
— Да не мислиш, че ти вярвам. Та ти и в момента си наранена.
— Трябва да го направя, Джо.
— Знам. — Погледна към морето. — Затова дойдох.
— Ще ги накараш ли да ми позволят да го направя?
— Вече го уговорих.
— Слава богу.
— Това вероятно е най-голямата грешка, която съм допускал.
— Не. Това е единствено правилното. Точно така трябва да стане.
— Глупости. — Тръгна обратно към къщата. — Сигурно е най-егоистичното нещо, което съм правил през живота си.
— Какво знаеш за убийствата?
— Ще ти разкажа подробностите в самолета. Имам два билета за полета утре следобед от Таити. Прекалено рано ли ти е?
— Не. — Логан. Трябва да каже на Логан. — Ще си събера багажа тази вечер.
— След като съобщиш на Логан ли?
— Да.
— Мога да му кажа и аз.
— Не ставай глупав. Логан заслужава да го чуе от мен.
— Извинявай. Изглеждаш ми пренапрегната, като изопната струна. Исках единствено…
— Какъв израз само! Цигулките имат изопнати струни. Южняшките красавици са като изопнати струни. Скарлет О’Хара може да е дори сопната. Аз не съм.
Той се усмихна.
— Е, определено изглеждаш по-добре, отколкото преди няколко минути.
Наистина ли беше така? Ужасът да се изправи пред Логан и да му заяви, че напуска, потисна другите й емоции, но след като свърши работата и остане сама, болката отново ще я завладее.
Тогава го приеми. Остави болката да дойде. От години живееше с нея. Отново е в състояние да я приеме. Сега вече може да приеме всичко.
Имаше шанс да прибере Бони у дома.
Финикс, Аризона
Дом постави свещта в ръката на Деби Джордан и я изтърколи в гроба, който изкопа за нея.
Нарани я. Мислеше, че е преодолял тази примитивна страст да причинява болка на жертвите си, ала насред деянието си изведнъж осъзна, че не изпитва достатъчна наслада, и се паникьоса. Ръгаше я и я разкъсваше в истинска самозабрава. Ако изчезне насладата от убиването, какво му остава? Как ще продължи да живее?
Потисна паниката. Всичко ще бъде наред. Винаги бе съзнавал, че такъв ден неминуемо ще настъпи, но проблемът не бе неразрешим. Просто ще се наложи да въведе нови елементи и предизвикателства при убийствата.
По дяволите, нарани го.
Ив се загледа към вълните, които се разбиваха в брега. Преди час избяга на плажа след разговора с Логан и оттогава седеше там и се опитваше да си върне самообладанието.
Толкова много болка се шири по света — защо и тя трябва да нарани някого, на когото държи?
— Каза ли му?
Извърна глава и видя Джо, застанал метра от нея.
— Да.
— Как го прие?
— Не твърде добре. Особено след като споменах вероятността да е Бони. — Усмихна се тъжно. — Каза, че си изиграл единствената карта, която не е в състояние да надцака.
— Прав е. — Джо седна до нея. — Бони е най-важният фактор в живота на всички ни.
— Само в моя. Ти никога не си я виждал, Джо.
— Но я познавам. Толкова много си ми разказвала за нея; имам чувството, че е мое дете.
— Нима? Ставало ли е дума колко много обичаше живота? Всяка сутрин идваше и скачаше в леглото ми, за да ме пита какво ще правим и какво ще видим през деня. Излъчваше любов. Самата аз израснах сред горчилка и бедност и съм се чудила защо ми бе дадено дете като Бони. Не я заслужавах.
— Заслужавала си я.
— След като се появи, се опитах да я заслужа. — Ив се насили да се усмихне. — Съжалявам. Не е редно да ти говоря такива неща.
— Не ме товариш.
— Товаря те, разбира се. Би трябвало да е само мой кръст.
— Не е възможно. Когато те боли, всички около теб го усещат. — Взе шепа пясък и го остави бавно да се изниже между пръстите му. — Бони е още тук. За всички нас.
— И за теб ли, Джо?
— Разбира се. Не може да не е така. Ти и аз сме заедно от много дълго време.
От кошмарното време, когато Бони изчезна. Тогава той бе агент от ФБР, по-млад, не толкова циничен, все още се стъписваше и ужасяваше. Опитваше се да я утеши, но в онези мъчителни дни за нея нямаше никаква утеха. И въпреки това той успя някак да я измъкне от почти кататонична депресия и да я накара да заживее отново. Направи гримаса.