Ив и Джо седяха на пейка в парка и ядяха мексиканската храна, сякаш нямаха никакви грижи на този свят. Тя се усмихваше, когато се наведе към Куин и избърса ъгълчето на устата му.
Цялото й отношение днес е напълно различно, прецени Дом.
Дали се надяваше?
Вероятно. Откри Деби Джордан.
Дом не възразяваше срещу надеждата й. Щеше му се издирването да беше продължило малко по-дълго, та напрежението да нарасне, да се установят по-дълбоки взаимоотношения с Джейн Макгиър, но въпреки това и сега бе изпълнен с оптимизъм. Падането винаги е по-болезнено, когато си изкачил върха. Дори стана по-добре, че тя така бързо намери жената. Сега събитията щяха да започнат да се случват по-начесто, а за него щеше да е като ходене по опънато високо над земята въже. Обзе го вълнение при тази мисъл.
Но да се състезава с Ив Дънкан наистина бе вълнуващо. Тя се развиваше, закоравяваше, променяше се точно както той се бе променил. Интересно му бе да наблюдава процеса и да съзнава своя принос за него.
Затова нейната надежда го устройваше напълно.
Но с нея се случваше и нещо друго…
Наблюдаваше я. Езикът на тялото винаги разкрива много неща. Ако я изучава внимателно, ще открие какво точно става. Вече започваше да я познава твърде добре.
Да, щеше да разбере какво става.
Сара и Джейн посрещнаха Ив и Джо на алеята. Монти се затича към Ив и размаха опашка, когато тя отвори вратата на колата.
Тя нежно го потупа по главата.
— Изглежда по-добре.
— По-добре е. Слава богу. — Сара даде знак и Монти тичешком се върна при нея. — Хубав ли беше обядът?
— Много. Фахитас с чили — отвърна Джо. — На Ив й хареса повече, отколкото би го оценил твоят Монти. Изкушавах се да му донеса една порция, но Ив ме разубеди.
— Щях да те убия. Монти получава газове от такава храна.
— Да не сте тичали през цялото време?
— Не. Джейн и аз си направихме пикник. — Тя се усмихна на момиченцето. — Джейн призна, че не си спомня кога за последен път е ходила на пикник.
Джейн сви рамене.
— Не беше кой знае какво. Много мравки и пръст по сандвичите.
Сара поклати глава.
— Много си сурова.
— Е, на Монти сигурно му хареса.
— Защото му даде да яде печено говеждо.
— Ти му позволи да го яде, а и му беше необходимо. Напоследък не е ял кой знае колко много. — Джейн тръгна към входната врата. — Хайде, Монти, ела да ти дам вода.
Монти не помръдна.
Сара отново даде знак с ръка и Монти се спусна след Джейн в къщата.
— Благодаря ти, че си й правила компания — рече Ив.
— Харесва ми да се занимавам с нея. — Сара леко свъси вежди. — Ще ми се да можех… Никак не й е лесно.
— Кое?
— Не мога да деля Монти. Тя иска той да й принадлежи, а това е невъзможно. За него не е полезно да раздвоява предаността си. — Намръщи се. — Освен това прекалено отдавна сме близки. Това изключва всеки друг от вниманието му.
— Тя разбира от компромиси. Вече е готова да се приспособи.
— Компромисите са отвратително нещо.
— Напълно съм съгласен — промърмори Джо, докато се отправяше към входната врата. — Ще се обадя на Чарли Катър и после ще отскоча до полицейския участък. Ще се видим довечера.
— Защо ще се обаждаш на Чарли? Нали нямало да ни позволи да отидем с него?
— Още един опит няма да навреди.
Сара проследи Джо с поглед.
— Дълго време ви нямаше. Питах се дали да не тръгнем с Монти да ви търсим.
Ив се усмихна.
— Няма нужда да ме защитават от Джо.
— Така ли?
— Увлякохме се и забравихме за времето. — Наклони глава. — Изглежда не харесваш Джо.
— Не съм казала подобно нещо. Напротив, харесвам го. Държи се добре с Монти. Повечето хора, които се държат добре с Монти, ми допадат. Но ми се струва много властен и човек трябва да внимава да не го премажат такива като него. Самата аз имам известен опит с властни личности.
— За бога. Та ние само отидохме да обядваме. Няма да ме премаже.
Сара я изгледа изпитателно.
— Освен ако не желаеш да ти се случи. — Сви рамене и тръгна към вратата. — Не е моя работа. Отивам да видя какво правят Джейн и Монти.
Ив бавно я последва в къщата. Чу как Сара и Джейн се смеят в кухнята. Джо вероятно е в кабинета, за да проведе телефонния си разговор.