Оставеше само да съживи двойника си. Не смееше да чака дълго време, тъй като можеха да се появят отклонения. Също не желаеше да повтаря грешките си, допуснати при бебето. Размърда се, за да прогони отвратителното си чувство за нередност. След като се увери, че големият дезасамблатор му е подръка, включи витализатора.
Човекът върху леглото се изкашля, раздвижи се и седна.
— Уу! — каза той. — Чувствувам се отлично, ако мога така да се изразя.
После скочи от леалото, грабна дезасамблатор, издърпа от вътрешността му кабелите и го скъса. След това го хвърли на пода и го стъпка.
— Не искам над главата ми да виси Дамоклев меч — заяви той на Сам Уебър, който го гледаше със зяпнала уста. — Но ако бях размислил по-добре, можех да го използувам срещу вас.
Сам се добра до кревата и седна на него. След силнатата възбуда изведнъж изпадна в състояние на силно удивление. Той беше останал до такава степен под впечатленията за безпомощността на манекена и на бебето, че не можеше даже и да представи толкова устремно навлизане в живота от страна на двойника си. А трябваше да предвиди, че този път ще има пред себе си физически и умствено пълноценен човек.
— Това е ужасно! — каза Сам с дрезгав глас. — Вие сте неуравновесен. Не можете да живеете в обществото на нормални хора.
— Аз да съм неуравновесен? — попита двойникът му. — И това ми казвате вие, който влачите едно жалко съществуване, вие. Който мислите само за едно — как да се ожените за една капризна колекция от биологични импулси, облечени в предизвикателни дрехи с фалшив блясък. Тя би се хвърлила в краката на всеки мъж, достатъчно умен, за да натисне подходящите копчета.
— Не намесвайте Тина в тази история — каза му Сам, омаян от неговото неподозирано красноречие.
Двойникът му го изгледа с усмивка:
— Добре… Сега слушайте ме добре, Сам… Уебър, така ли бихте искали да ви наричам? Продължавайте да си живеете живота, а аз ще си живея моя собствен. Даже няма да стана юрист, ако това би ви направило удоволствие. Но що се отнася до Тина, особено сега, когато не са останали повече материали, за да й се направи двойник — междувпрочем, това беше глупава идея на слабоволев човек, — аз споделям почти напълно всички ваши симпатии и антипатии, за да я желая също страстно. И мога да я спечеля, докато вие се оказахте неспоспобен. Нямате достатъчно ум за такива работи.
Сам скочи със стиснати юмруци. После забеляза, че другият имаше същия ръст, а погледът му беше малко по-уверен. Защо да започва бов, който можеше да завърши с фиаско за него? Той предпочете да се опре на интелектуалните способности като солиден аргумент.
— Ако вярвам в упътването — започна той, — вие сте предразположен към невроза…
— Упътването! То е написано за деца, които ще се родят чак след двеста години. Техните качества ще се обуславят от селективно образование, изградено върху здрава научна основа. Лично за себе си мисля, че съм…
В този момент се почука на вратата.
— Мистър Уебър?
— Да — отаовориха и двамата едновременно.
Отвън хазяйката издаде някакъв нечленоразделен звук и след това започна с несигурен глас:
— Този… този господин е долу. Искал да говори с вас. Да му кажа ли, че вие сте тук?
— Не, няма ме — каза двойникът.
— Кажете му, че съм излязъл преди час — каза и Сам точно в същия момент.
Чу се отново неопределен звук на изумление, този път по-продължитвлен, а след това шумът на бързо отдалечаващи се стъпки.
— Няма що, показахте си интелигентността в тази ситуация! — избухна двойникът. — Не можахте ли да си държите езика зад зъбите? Сега бедната жена сигурно ще припадне.
— Забравяте, че сте в моята стая и че сте само един несполучлив опит — отговори грубо Сам. — Имам толкова… повече от вас… хей, какво правите?
Другият беше отворил гардероба и обуваше един панталон.
— Просто са обличам. Вие можете да се движите съвсем гол, ако това ви харесва, но за себе си аз държа да изглеждам прилично.
— Аз се съблякох, за да взема размерите си или по-скоро вашите. Това са моите дрехи… това е моята стая.
— Спокойно! Никога не бихте могли да докажете това пред съда. Не ме принуждавайте да ви кажа, както подобава в случая, че всичко ваше е автоматически и мое.
В коридора отекнаха тежки стъпки, които спряха пред вратата. Сам и двойникът му имаха чувството, че ушите им кънтят от силните звуци на оркестър от цимбали. Те изпаднаха в неописуемо състояние на паника. После стържещото ехо постепенно се изгуби. Стените спряха да трептят. Настъпи тишина, а с нея се разнесе и миризма на запалено дърво.