Едва не се пребих, докато тичах към администрацията, за да си подам молбата. Одобриха я и за следващия срок се прехвърлих в Онлайн училище № 1873.
Преди това аватарът ми стоеше само на Инсипио, планетата в центъра на Зона 1, където се появяваха новосъздадените аватари. На Инсипио нямаше кой знае какви интересни занимания, освен да си чатиш с други новаци или да пазаруваш в някои от гигантските молове, отрупали планетата. Ако човек искаше да отиде на някое по-интересно място, трябваше да плати такса за телепортация, която струваше истински пари, а с такива не разполагах. Етo защо аватарът ми нямаше как да мръдне от Инсипио. Това продължи, докато от новото ми училище не ми изпратиха имейл с ваучер за телепортация, който покриваше пътния билет на аватара ми до Лудус — планетата, на която се намираха всички държавни онлайн учебни заведения.
На Лудус имаше стотици училища, разпределени равномерно върху нея, и всичките бяха еднакви, защото за създаването им просто бе копиран един и същи код. И тъй като сградите бяха просто софтуер, за дизайна им нямаше финансови ограничения, нито ги ограничаваха законите на физиката. Всяко училище представляваше пищен храм на знанието с лъскави мраморни коридори, подобни на катедрали класни стаи, физкултурни салони с нулева гравитация и виртуални библиотеки, които съдържаха всяка книга (одобрена от училищното настоятелство), писана някога. Програмистите, натоварени със задачата да построят образователната система на ОАЗИС, се бяха постарали да създадат идеалната обстановка за обучение. Училището на бъдещето.
През първия си ден в 1873-о училище си мислех, че съм попаднал в рая. Сега, вместо да бягам от побойници и наркомани на път за там, всяка сутрин отивах в скривалището си и оставах в него през целия ден. Най-хубавото в ОАЗИС беше, че никой не виждаше колко бях дебел, че имах акне и че носех едни и същи стари дрехи всяка седмица. Побойниците не можеха да ме плюят, да ме бият или да ме блъскат в стойката за велосипеди след училище. Никой не можеше да ме докосне. Тук бях в безопасност.
Когато пристигнах в кабинета по история, няколко ученици вече бяха заели местата си. Аватарите им седяха неподвижно на чиновете със затворени очи. Това беше знак, че са "заети", което означаваше, че в момента говорят по телефона, разглеждат страници в интернет или са логнати в чатрум. В ОАЗИС не бе възпитано да заговаряш аватар, който е зает с друго. Те и без това не ти обръщаха внимание и ти изпращаха автоматично съобщение да се разкараш.
Седнах на чина си и натиснах иконатазаетв края на дисплея си. Аватарът ми затвори очи, но аз все още виждах всичко около себе си. Натиснах друга икона — и се отвори голям двуизмерен уеб браузър, който висеше във въздуха точно пред мен. Тези прозорци бяха видими само за моя аватар, така че никой не можеше да чете зад гърба ми (освен ако аз изрично не изберях тази опция).
Главната ми страница бе настроена наИнкубатора,един от популярните форуми за ловци. Интерфейсът наИнкубаторабе проектиран да изглежда и да работи като старите дъски за съобщения от преди времето на интернет, като ефектът се допълваше от пукащия звук на 300-битов модем, който се свързва с мрежата. Яко. Няколко минути преглеждах най-новите съобщения с ловни новини и слухове. Аз бях предимно шпионин, рядко публикувах мнения във форумите, макар и да ги преглеждах всеки ден. Тази сутрин нямаше нищо интересно. Обичайните войни между отделните ловни кланове. Безконечните спорове за "правилното" тълкуване на някой загадъчен откъс отАлманахът на Анорак.Аватари на високи нива, които се хвалеха с най-новите магически предмети или артефакти, с които са се сдобили. Тези глупости продължаваха вече от няколко години. Поради липсата на истински напредък, субкултурата на ловците постепенно бе затънала в хвалби, небивалици и безсмислени вътрешни кавги. Жалка картинка.
Любимите ми теми бяха посветените на "Шестиците", както подигравателно наричаха ловците, които работеха заИнъвейтив Онлайн Индъстрис.ИОИ (което се произнасяшеай-о-уай[9]) беше глобален конгломерат в сферата на комуникациите и най-големият доставчик на интернет в света. Голяма част от бизнеса му се въртеше около предоставянето на достъп до ОАЗИС и продажбата на стоки и услуги в нея. Поради това се бяха опитвали няколко пъти да погълнат агресивноГригериъс Симюлейшън Систъмс,но всичките им опити се провалиха Сега се опитваха да завладеят ГСС чрез една вратичка в завещанието на Холидей.