ИОИ бяха създали нов отдел в компанията, който наричаха "Отдел по оология" (по принцип терминът оология означава "науката, изучаваща птичите яйца", но през последните години бе придобил и второ значение: "науката, изучаваща търсенето на Великденското яйце на Холидей"). Новият отдел в ИОИ имаше само една цел: да спечели състезанието на Холидей и да вземе богатството, компанията му и самия ОАЗИС.
Като повечето ловци, и аз се ужасявах какво ще стане, ако ИОИ поеме контрола върху ОАЗИС. Пиар стратегията на компанията недвусмислено показваше намеренията ѝ. В ИОИ вярваха, че Холидей така и не е реализирал печалбата, която творението му би могло да донесе, и бяха готови да променят това. Щяха да започнат да взимат месечна такса за достъп до симулацията. Щяха да лепнат реклами на всяко свободно местенце. С анонимността на потребителите и свободното слово щеше да е свършено. В мига, в който ИОИ поемеше управлението, ОАЗИС вече нямаше да е свободно достъпната виртуалната утопия, в която бях израснал, а щеше да се превърне в безбожно скъп корпоративен увеселителен парк за тесен кръг от богаташи.
ИОИ изискваха техните ловци, които наричаха "оолози", да използват служебните си номера за имена на аватарите си. Тези номера се състояха от шест цифри и винаги започваха с 6, затова всички вече ги наричаха "Шестиците". Напоследък обаче повечето ловци им викаха "Мазниците" (защото бяха големи продажници).
За да станеш Шестица, трябваше да подпишеш договор, в който освен всичко останало, бе посочено и че ако някой намереше Яйцето на Холидей, наградата ставаше собственост на работодателя му. В замяна ИОИ плащаха на всеки два месеца, осигуряваха храна, жилище, здравни и пенсионни осигуровки. Компанията оборудваше аватарите си и с най-скъпите доспехи, превозни средства и оръжия и покриваше всички такси за телепортация. До голяма степен да станеш Шестица бе все едно да постъпиш в армията.
Шестиците се забелязваха лесно, защото всички изглеждаха еднакво. От тях се изискваше да имат един и същи едър мъжки аватар (независимо от истинския пол на оператора) с късо подстригана тъмна коса и чертите на лицето, които системата задаваше по подразбиране. Всички до един носеха еднакви тъмносини униформи. Единственият начин да различиш тези корпоративни клонинги бе шестцифреният служебен номер отдясно на гърдите им под корпоративното лого на ИОИ.
Както повечето ловци, и аз ненавиждах Шестиците и се отвращавах от факта, че изобщо съществуваха. С наемането на армия от платени ловци този отдел опорочаваше цялата идея на състезанието. Естествено, някои биха казали, че ловците, които се обединяваха в кланове, правеха същото. Вече съществуваха стотици ловни кланове, някои от които с хиляди членове. Всеки клан бе обвързан с желязно юридическо споразумение, в което пишеше, че ако някой от членовете му спечелеше състезанието, той щеше да бъде длъжен да подели наградата с останалите членове. Независимите ловци като мен не обръщаха особено внимание на клановете, но все пак ги уважавахме като ловци — за разлика от Шестиците, чиято цел бе да предадат ОАЗИС в ръцете на зловреден международен конгломерат, твърдо решен да го разсипе.
Моето поколение нямаше представа какъв е бил светът без ОАЗИС. За нас това не бе просто игра или платформа за развлечения. Виртуалната среда бе неразривна част от живота ни, откакто се помнехме. Бяхме се родили в отвратителни времена и ОАЗИС бе нашето убежище. Мисълта, че ИОИ може да го купи и превърне и стандартен корпоративен продукт, ни ужасяваше по начин, който родените преди създаването му нямаше как да разберат. За нас това би било като да ти отнемат слънцето или да искат такса, за да погледнеш към небето.
Шестиците представляваха общия враг за ловците и едно от любимите занимания във форумите и чатрумовете ни беше да ги хулим. Много от ловците на високи нива спазваха правилото да убиват (или да се опитат да убият) всяка Шестица, изпречила се на пътя им. Някои дори отделяха повече време на преследването на Шестици, отколкото на търсенето на Яйцето. Големите кланове дори си организираха всяка година състезание под наслов "Да изтребим Мазниците", а наградата печелеше кланът, успял да избие най-много от тях.
След като прегледах още няколко форума, натиснах в списъка с отметките си иконата на един от любимите си уебсайтове. Това беше блогът на ловджийка на име АртЗмида, озаглавенРазмислите на Арти.Бях се натъкнал на него преди около три години и оттогава го четях редовно. Тя публикуваше дълги есета за Лова на Яйцето, който наричаше "Влудяващото търсене на макгъфина