— Чувате ли ме? — казах на празното пространство няколко минути след това.
— Да! — обади се развълнувано Аех. — Ти чуваш ли ни?
— Да, вече ви чувам. Какво стана?
— Системата прекъсна гласовата ни връзка с теб, щом влезе в офиса на Холидей и престана да ни чуваш.
— За щастие, помощта ни не ти трябваше — каза Шото. — Браво на теб!
— Честито, Уейд — каза АртЗмида искрено.
— Благодаря. Но нямаше да се справя без вас.
— Прав си — рече АртЗмида. — Не забравяй да го кажеш и пред медиите. Ог каза, че насам вече пътуват няколкостотин репортери.
Хвърлих поглед назад към библиотеката, в която бе скрит Големия червен бутон.
— Видяхте ли всичко, което Холидей ми каза, преди да изчезне? — попитах аз.
— Не — отвърна АртЗмида. — Виждахме какво става, докато той ти каза да се опиташ да използваш силата си само за добри дела. След това видеовръзката прекъсна. Какво стана после?
— Нищо особено. По-късно ще ви разкажа.
— Човече, трябва да видиш Класацията — каза Аех.
Отворих я в прозорец. Беше права. Списъкът с резултатите бе изчезнал. Сега на уебсайта на Холидей имаше само снимка на аватара ми, облечен с робата на Анорак и с Яйцето в ръце, а под нея пишеше:ПАРЗИВАЛ СПЕЧЕЛИ!
— Какво стана с Шестиците, които влязоха в портата?
— Не знаем — отвърна Аех. — Видеосигналът от тях изчезна, когато Класацията се промени.
— Сигурно аватарите им са загинали или пък… — каза Шото.
— Може просто портата да ги е изхвърлила.
Отворих карта на Хтония и видях, че вече мога да се телепортирам навсякъде в ОАЗИС просто като избера желаното място на картата. Намерих замъка на Анорак, избрах стълбите пред входа и след миг аватарът ми се озова там.
Оказах се прав. Когато преминах Третата порта, осемнайсетте Шестици, които се намираха вътре, бяха изхвърлени пред замъка. Сега те стояха с объркани изражения, а аз се появих изведнъж пред тях в пълния си блясък с новото си облекло. Те ме зяпаха мълчаливо няколко секунди, след което наизвадиха пушки и мечове, готови да ме нападнат. Всички изглеждаха еднакво и не знаех кой аватар точно се управляваше от Соренто. Но вече не ме беше грижа.
С новия интерфейс на суперпотребител маркирах с едно движение всички Шестици на дисплея си. Очертанията им засияха в червено. После натиснах иконата с череп и кръстосани кости, която фигурираше в менюто ми. И осемнайсетте Шестици мигновено паднаха мъртви. Телата им бавно изчезнаха и оставиха след себе си купчинки оръжия и предмети.
— Да му се не види! — възкликна Шото в ухото ми. — Как го направи?
— Чу какво каза Холидей — каза Аех. — Сега аватарът му е безсмъртен и всемогъщ.
— Да, явно не се е шегувал — отвърнах аз.
— Холидей каза, че можеш и да си пожелаеш каквото поискаш — каза Аех. — Какво ще си пожелаеш първо?
Замислих се за миг, след което натиснах иконата за команди, която сега стоеше в ъгъла на дисплея ми и заявих:
— Искам Аех, АртЗмида и Шото да възкръснат.
На дисплея ми се появи диалогов прозорец, който искаше да потвърдя правописа на имената на аватарите им. След това системата ме попита дали искам да възстановя и всичките им изгубени предмети. Натиснах бутонаДа.В центъра на дисплея ми се появи съобщение:ВЪЗКРЕСЯВАНЕТО ЗАВЪРШЕНО. АВАТАРИТЕ СА ВЪЗСТАНОВЕНИ.
— Опитайте се да влезете в акаунтите си — казах аз.
Секунди по-късно Шото влезе и аватарът му се материализира близо до мен на мястото, на което бе загинал няколко часа по-рано. Той дотича, ухилен до уши.
— Аригато,Парзивал-сан — поклони се той.
Аз също се поклоних, след което го прегърнах.
— Добре дошъл!
Миг по-късно Аех излезе от входа на замъка и дотича при нас.
— Като чисто нов е рече тя и се усмихна на аватара си. — Благодаря, Зи.
— Де нада. —Погледнах към отворената врата на замъка. — Къде е АртЗмида? Трябваше и тя да се появи до теб…
— Тя не влезе в акаунта си — отвърна Аех. — Каза, че иска да излезе навън на чист въздух.
— Ти си я видял? Какво… — Замислих се за подходящите думи. — Как изглеждаше?
Те двамата само ми се усмихнаха и Аех постави ръка на рамото ми.
— Каза, че те чака навън. Когато си готов да се срещнеш с нея.
Кимнах. Тъкмо щях да натисна иконата за изход, когато Аех вдигна ръка.
— Чакай малко! Преди да излезеш, трябва да видиш нещо — каза тя… той и отвори прозорец пред мен. — Дават това по всички новинарски канали. Федералните току-що са задържали Соренто за разпит. Нахлули в централата на ИОИ и го измъкнали направо от сензорния му стол!
Започна видеоклип, заснет с ръчна камера. Даваха екип федерални агенти, които водеха Соренто през фоайето в централния офис на ИОИ. Все още носеше сензорния си костюм, а по петите му вървеше костюмиран мъж с прошарена коса, който вероятно беше адвокатът му. Соренто изглеждаше най-вече раздразнен, сякаш цялата тази работа представляваше просто дребно неудобство. Надписът в долната част на прозореца гласеше:Висши служители на ИОИ арестувани за заговор и убийство.