— Кой да се досети? Изглеждаш точно както си представях. Грозен като смъртта.
Разсмяхме се и напрежението във въздуха се разсея. После се взирахме дълго един в друг. Осъзнах, че се гледаме в очите за пръв път.
— Нямахме възможност да се запознаем официално. Аз съм Саманта.
— Здравей, Саманта. Аз съм Уейд.
— Радвам се най-сетне да се видим на живо, Уейд.
Тя потупа пейката до себе си и аз седнах.
След дълго мълчание каза:
— Какво ще стане сега?
Усмихнах се.
— Ще използваме всички мангизи, които току-що спечелих, за да нахраним цялата планета. Ще направим света по-хубав, нали?
Тя се ухили.
— Не искаш ли да построиш огромен космически кораб, да го заредиш с видеоигри, боклучава храна и удобни дивани и да се разкараш оттук?
— И това бих направил, ако означава, че ще прекарам остатъка от живота си с теб.
Тя се усмихна срамежливо.
— Ще видим. Все пак току-що се запознахме.
— Знаеш, че съм влюбен в теб.
Долната ѝ устна затрепери.
— Сигурен ли си?
— Да. Сигурен съм. Защото е истина.
Тя се усмихна, но видях и че се разплака.
— Съжалявам, че скъсах с теб и че престанах да ти говоря. Просто…
— Няма нищо. Сега разбирам защо постъпи така.
Тя изглеждаше облекчена.
— Наистина ли?
Кимнах.
— Постъпи правилно.
— Наистина ли го мислиш?
— Спечелихме, нали?
Усмихна се — и аз ѝ се усмихнах в отговор.
— Виж, няма да бързаме. След като ме опознаеш, ще видиш, че съм добро момче. Кълна се.
Тя се разсмя и избърса няколко сълзи, но не каза нищо.
— Споменах ли, че съм невероятно богат? Разбира се, ти също си богата, така че не е кой знае какво предимство.
— Не е нужно да се изтъкваш, Уейд. Ти си най-добрият ми приятел. Любимата ми личност. — При тези думи тя, с малко усилие, ме погледна в очите. — Много ми липсваше.
Сърцето ми сякаш пламна. Трябваше ми миг да събера кураж, но после я хванах за ръка. Пръстите ни се сплетоха. Поседяхме така известно време, хванати за ръце, наслаждавайки се на чудатото ново усещане да се докосваме наистина.
Малко по-късно тя се наведе към мен и ме целуна. Усещането беше точно както обещаваха във всички песни и стихове. Все едно ме удари гръм.
Тогава ми хрумна, че за пръв път, откакто се помнех, нямах никакво желание да вляза в ОАЗИС.
ИНФОРМАЦИЯ ЗА ТЕКСТА
Ernest Cline
READY PLAYER ONE
Copyright ©2011 by Dark All Day, Inc.
Crown Publishers, an imprint of the Crown Publishing Group,
a division of Random House, Inc., New York
All rights reserved.
Translation copyright 2015, by Locus Publishing Ltd.
Ърнест Клайн
ИГРАЧ ПЪРВИ, ПРИГОТВИ СЕ
© Катя Перчинкова, превод, 2015
© Огнян Илиев, художествено оформление, 2015
© Локус Пъблишинг ЕООД, 2015
i n t e n s e — част от Локус Пъблишинг ЕООД
ISBN 978-954-783-223-7