Едва ли е нужно да казвам, че страшно си падах по виртуалната АртЗмида.
От време на време тя качваше снимки на чернокосия си аватар, а понякога (всъщност винаги) аз си ги свалях в папка на харддиска. Аватарът ѝ имаше хубавичко лице, но не бе неестествено съвършен. В ОАЗИС човек свикваше да вижда плашещо красиви лица навсякъде. Но чертите на АртЗмида не изглеждаха като избрани от падащото меню в някой шаблон за създаване на аватари. Лицето ѝ имаше характерното изражение на истински човек, сякаш бе сканирала своя собствен лик и го бе наложила върху аватара си. Големи лешникови очи, заоблени скули, остра брадичка и постоянно извити в насмешлива усмивка устни. Струваше ми се неустоима.
Тялото ѝ също беше в известна степен необичайно. В ОАЗИС женските аватари обикновено имаха само два вида фигури — абсурдно слабото и въпреки това невероятно популярно тяло на топмодел или големия бюст и тънката талия на порнозвезда (които във виртуалната среда изглеждаха по-неестествено, отколкото в реалния свят). Но не и АртЗмида. Тя бе нисичка и закръглена. Рубенсов тип.
Осъзнавах, че увлечението ми по нея беше глупаво и непрепоръчително. Какво всъщност знаех за нея? Тя, разбира се, не разкриваше истинската си самоличност. Нито възрастта и местожителството си в действителността. Нямаше начин да разбера как всъщност изглеждаше. Можеше да е на петнайсет или на петдесет години. Много ловци дори се съмняваха, че е от женски пол, но аз не бях от тях. Сигурно защото нямаше да мога да понеса мисълта, че момичето, в което бях влюбен виртуално, можеше да се окаже петдесетгодишен чичко на име Чък с косми по гърба и плешиво теме.
През годините, откакто следяхРазмислите на Арти, блогът се бе превърнал в един от най-популярните в интернет и вече имаше по няколко милиона посетители на ден. А АртЗмида беше знаменитост поне в средите на ловците. Но славата не я главозамайваше. Публикациите си оставаха все така смешни и самоиронични. Най-новото ѝ блог есе бе озаглавеноБлус за Джон Хюзи представляваше задълбочен анализ на шестте ѝ любими тийнейджърски филма на режисьора, които тя бе разделила в две трилогии. ТрилогиятаФантазиите на задръстените момичета (Шестнайсет свещи, Красива в розовоиНе е ли прекрасно?)иФантазиите на задръстените момчета (Клуб Закуска, Странна наукаиПочивният ден на Ферис Бюлър).
Тъкмо прочетох публикацията — и на дисплея ми изскочи съобщение. Беше най-добрият ми приятел Аех. (Добре де, ако искате да издребнеете, той беше единственият ми приятел, при положение, че не броим госпожа Гилмор.)
Аех: Добрутро, амиго.
Парзивал: Привет, компадре.
Аех: Какви ги вършиш?
Парзивал: Ровя из нета. А ти?
Аех: Пуснах Мазето онлайн. Ела да се видим преди училище.
Парзивал: Супер! Идвам след секунда.
Затворих прозореца на чата и погледнах колко беше часът. Имах още около половин час до началото на урока. Ухилих се и натиснах иконата на малка врата в края на дисплея си, а после избрах чатрума на Аех от списъка с любимите си стаи.
□□□3
Системата потвърди, че бях в списъка за достъп до чатрума и ми позволи да вляза. Изгледът ми към класната стая, който се бе изместил към периферното ми зрение, се смали до малко прозорче в долния десен ъгъл на дисплея, като така имах възможност да виждам какво ставаше около аватара ми. Остатъкът от зрителното ми поле се изпълни с интериора на чатрума на Аех. Аватарът ми се появи на "входната" врата на върха на застлано с мокет стълбище. Вратата не водеше наникъде и дори не се отваряше, защото вътрешността на Мазето не се съдържаше в ОАЗИС. Чатрумовете бяха самостоятелни симулации — временни виртуални пространства, до които аватарите имаха достъп от всяка точка на играта. Моят аватар на практика не беше в чатрума. Само изглеждаше така. УейдЗ/Парзивал си седеше в кабинета по история със затворени очи. Влизането в чатрум беше все едно да си на две места едновременно.
10
MacGuffin (англ.) — термин, чието название и употреба са популяризирани от Алфред Хичкок и означава предмет (или събитие), който служи като стимул за главния герой и за който той е готов да пожертва почти всичко, но често не е от голямо значение за историята. — Бел. прев.