— Друсан си, човече! — извиках аз. — Режисьор наЖената ястребе самият Ричард Донър!Дяволчетата? Супермен? Да не искаш да кажеш, че този човек е скапаняк?
— Не ме интересува, дори Спилбърг да беше режисьорът. Филмът е за момичета, маскиран като история с рицари и магьосници. Единственият по-лигав филм в този жанр трябва да е…Легендата!Всеки, който наистина харесваЖената ястреб,е истински лигльо!
Смях от трети балкон. Вече започвах да се изнервям. Бях голям почитател и наЛегендата,и Аех знаеше това много добре.
— О, значи съм лигльо? Ти имаш фетиш към еуоките! — Измъкнах списанието от ръцете му и го хвърлих към плаката наОтмъщението на джедаяна стената. — Сигурно си мислиш, че сериозните ти познания за културата на еуоките ще ти помогнат да намериш Яйцето, а?
— Не започвай пак с ендорианците, човече — вдигна показалец Аех. — Предупреждавам те. Ще те скъсам, кълна се. — Знаех, че заплахата му е безпочвена, и се канех да задълбая в спора за еуоките и да му се подиграя, че ги наричаендорианци, но точно тогава на стълбището се материализира един новодошъл. Пълен скапаняк на име Ай-р0к. Изстенах. Аех и Ай-р0к учеха в едно училище и имаха някои часове заедно, но въпреки това не разбирах защо Аех му бе дал достъп до Мазето. Ай-р0к го раздаваше елитен ловец, но всъщност бе просто противен позьор. Естествено, той често се телепортираше из ОАЗИС, изпълняваше куестите и вдигаше нивото на автара си, но на практика не знаеше нищо. Отгоре на всичко винаги разнасяше огромна плазмена пушка, голяма колкото снегоход. Носеше я даже в чатрумовете, което бе напълно излишно. Нямаше капчица възпитание.
— Пак ли спорите заМеждузвездни воини? — попита той, слезе по стълбите и се присъедини към събралата се около нас групичка. — Тази тема вече е страшно изтъркана.
Обърнах се към Аех.
— Ако решиш да забраняваш достъпа до Мазето, защо не започнеш с този смешник? — Натиснах бутона за начало на нова игра.
— Затваряй си плювалника, Пенис-вал! — отвърна Ай-р0к с любимата си интерпретация на името ми. — Не ми забранява достъп, защото съм елитен ловец! Нали така, Аех?
— Не — обърна очи с досада приятелят ми. — Не е вярно. Елитен ловец си колкото баба ми. А тя е мъртва.
— Майната ти, Аех! Майната ѝ и на мъртвата ти баба!
— Леле, Ай-р0к — промърморих аз. — Винаги успяваш да повишиш интелектуалното ниво на разговора. Щом пристигнеш, озаряваш стаята.
— Извинявай, че те разстроих, Капитане-без-кредити — отвърна Ай-р0к. — Не трябва ли в момента да си на Инсипио и да просиш? — Той посегна към втория джойстик, но аз му го измъкнах и го подхвърлих на Аех.
Той се намръщи.
— Нещастник.
— Позьор.
— Позьор ли? Нима Пенис-вал ме нарича позьор? — Ай-р0к се обърна към малката групичка около нас. — Този тиквеник е толкова беден, че трябва да пътува на стоп до Грейхоук само за да убива коболди за медни монети! А наричаменпозьор!
Няколко души от публиката се изкикотиха, а аз пламнах. Веднъж, преди около година, бях допуснал грешката да помоля Ай-р0к да ме закара до друга планета, за да се опитам да спечеля някоя и друга точка. След като ме остави в зона с куестите за ниски нива на Грейхоук, кретенът ме бе проследил. Аз бях прекарал следващите няколко часа, посичайки малка група коболди, чаках ги да се съживят и отново ги избивах. По онова време аватарът ми бе едва първо ниво и това бе един от малкото безопасни начини да печеля точки. Ай-р0к бе щракнал няколко снимки, бе ги кръстилПенис-вал — могъщият убиец на коболдии ги публикува в Инкубатора. Още споменаваше за този случай всеки път, когато му се предоставеше възможност. Нямаше да ме остави на мира.
— Точно така, нарекох тепозьор,позьор такъв! — Изправих се и се разгорещих. — Невеж дървен философ! Само защото си четиринайсето ниво, не означава, че си ловец. За тази цел всъщност трябва да имаш някакви знания.
— Точно така! — кимна Аех. Ударихме си юмруците. Останалите се изкикотиха, но сега на Ай-р0к.
Ай-р0к ни изгледа свирепо.
— Добре, да видим кой всъщност е позьорът — заяви той. — Гледайте, госпожички. — Той се ухили, извади предмет от инвентара си и го вдигна. Беше стара играAtari 2600,все още в кутията. Ай-р0к нарочно закри с ръка заглавието на играта, но аз веднага познах коя е по картинката. На рисунката имаше млади мъж и жена със старогръцки одежди, размахали мечове.
Зад тях дебнеха минотавър и брадат мъж с превръзка на окото.
— Знаеш ли коя е тази игра, фукльо? — каза предизвикателно Ай-р0к. — Дори ще ти подскажа… играта е наАтари, издадена като част от състезание. Съдържа няколко пъзела, които, ако решиш, можеш да получиш като награда. Да ти звучи познато?