Докато навършили трийсет години, Холидей и Мороу вече били мултимилионери. Купили си имения на една и съща улица. Мороу се сдобил сЛамборгини, взел си няколко дълги почивки и обиколил света. Холидей пък предпочел да реставрира оригиналния автомобилДилорънот поредицатаЗавръщане в бъдещето,продължил да прекарва почти цялото си време залепен зад компютърната клавиатура и използвал натрупаното до момента богатство, за да събере най-голямата частна колекция от класически видеоигри, екшън фигурки отМеждузвездна войни,кутии за обяд и комикси.
Но когатоГригериъс Геймсдостигнала пика на успеха си, компанията изведнъж изпаднала в летаргия. Минали няколко години, през които не издали нито една игра. Мороу загатвал че компанията работела върху амбициозен проект в изцяло нова посока. Тръгнали слухове, чеГригериъс Геймссе занимавала с разработването на някакъв нов хардуер за компютърни игри и че тайният проект бързо изчерпвал финансовите ресурси на компанията. Имало данни, че Холидей и Мороу инвестирали почти цялото си лично богатство в новото начинание. Започнали спекулации по посока на това, че компанията била застрашена от фалит.
И тогава, през декември 2012 г.,Григериъс Геймсизненадващо сменила името си наГригериъс Симюлешиън Систъмси под това ново лого пуснала първия си — и единствен — продукт: "ОАЗИС — Онтологично-антропоцентричната симулация за сензорно потапяне".
Първоначално рекламирана като нов вид онлайн игра за множество играчи, ОАЗИС в крайна сметка променила начина на живот, работа и общуване на хората по целия свят. Променила и естеството на развлеченията, социалните мрежи и дори глобалната политика. При пускането си изглеждала като просто една възвеличавана игра. Но бързо се превърнала в начин на живот.
Преди да бъде създадена ОАЗИС, онлайн игрите за множество играчи (ММО[14]) били сред първите споделени виртуални среди. Те позволявали на хиляди потребители да съществуват едновременно във виртуален свят, с който се свързвали чрез интернет. Действието в тези игри често се развивало във фентъзи или научнофантастичен свят, а размерът на симулираната среда бил сравнително малък, обикновено съставен от един-единствен свят или, както в няколко амбициозни фантастични игри — от десетина малки планети. Играчите определяли как да изглежда героят им, наречен аватар. Потребителите виждали онлайн средата, в която играели, само чрез малък двуизмерен прозорец — компютърния монитор — и можели да взаимодействат с нея чрез клавиатура, мишка и други недодялани периферни устройства.
Григериъс Симюлейшън Системсизвели концепцията за игри с множество играчи на съвсем различно ниво. С ОАЗИС потребителите не се ограничавали само до една или дори до десетина планети. В нея се съдържали стотици (а впоследствие и хиляди) триизмерни светове с висока резолюция, които хората можели да изследват, а всеки от тях бил изработен чрез съвършена графика до последната буболечка, тревичка, вятър и особености на климата. Потребителите можели да обикалят тези планети и да не се натъкнат на един същ терен два пъти. Дори в първоначалната си примитивна версия мащабите на симулацията били зашеметяващи.
Холидей и Мороу наричали ОАЗИС "реалност с отворен код" — непрекъснато развиваща се онлайн вселена, до която всеки имал достъп чрез интернет на домашния си компютър или на конзола за видеоигри. Там човек можел да избяга от сивото си ежедневие, да създаде изцяло нова своя личност и да има контрол върху начина, по който изглеждал и говорел. В ОАЗИС дебелите можеха да станат слаби, грозните — красиви, а срамежливите — общителни. Или обратното. Човек можеше да промени името, възрастта, пола, расата, височината, теглото, гласа, цвета на косата и телосложението си. Или пък да реши изобщо да не изглежда като човек, а като елф, чудовище, извънземно или всяко друго същество от литературата, филмите и митологията.
В ОАЗИС можеше да станеш какъвто поискаш, без да разкриваш самоличността си, защото виртуалната среда гарантираше анонимност.
Потребителите можеха да променят съдържанието на виртуалните светове в играта или да създават напълно нови. Изведнъж онлайн присъствието вече не се свеждаше само до уебсайт или профил в социална мрежа. В ОАЗИС човек можеше да си направи лична планета, да си построи виртуално имение на нея, да го обзаведе и украси по свой вкус и да покани няколко хиляди приятели на купон. А тези приятели можеха да се намират в десетина различни точки по цялото земно кълбо.